петък, януари 27, 2012

Чийзкейк с маскарпоне и основа от грахамови крекери и бадеми

Много ми се искаше да изпълня една рецепта от дебелата книга - мини шоколадови кейкчета с крем от маскарпоне, шоколад, кестени, ром...шоколадов сос за капак... шоколадови стърготини... захаросани кестени... Цветната снимка към тази рецепта беше голям бонус насред стотиците страници, изпълнени с букви и схеми. В края на януари обаче, нямам вече никакви шансове да открия сурови кестени, а с кестенова паста не ми се работеше, защото се бях запънала, че искам да изпълня цялата рецепта от нулата. Което би означавало да започна от изрязването на малки хиксчета по повърхността на поне половин кило кестени и да продължа с приготвянето на шоколадов кейк за основа, два вида крем и два вида сос и да приключа с една шеметна декорация от карамелизирани кестени и някакви златни листенца. Поне ми беше интересно да науча, че кестените се класифицират като плод, а не ядка, поради високото съдържание на нишесте и ниско съдържание на мазнини...
...Та идеята беше да използвам колкото се може по-бързо една опаковка от маскарпоне, понеже времето неспирно се придвижваше към крайната дата на годност. Преместих се стотина страници напред към чийзкейк с крем от маскарпоне и топинг от пана кота с ликьор от касис. Това последното за моя изненада лесно го открих, но като се зачетох в рецептата 
/разгърната на цели три страници в доста голям формат и ситен шрифт/ за пореден път си припомних, че това не е готварска книга за амбициозни домакини с приключенски дух, а истински учебник за бъдещи професионалисти. И ако съм решила да приготвя нещо от страница 504 трябва преди това да съм минала през предговора заедно с всичките 503 страници след него :-). Така в крайна сметка приготвих единствено трохите от грахамови крекери за основата, които са на страница 20 и то цялата доза, от която се получават около 600 грама трохи. Понеже издържат няколко седмици плътно затворени в кутия и са достатъчни за моето мини чийзкейк проучване, за което няма да пиша сега, отделих време за еднократно клепане на пръстите с мед и масло. Толкова досадно и лепкащо точене и рязане на тесто не съм имала, но пък меденият аромат, който излиза от кутията всеки път щом я отворя е просто несравним с качествата на обичайните бисквити, купени от магазина. 
Четенето дори и на тази кратка и елементарна рецепта отново беше на път да ме откаже. Инструкциите за приготвянето са обяснени с условието, че се използва една от онези големи машини от типа на KitchenAid - миксер с купа, какъвто в моята кухня няма :-). За това се наложи да включа компютъра и да потърся в интернет елементарен начин за приготвяне на тестото. Много лесно - с кухненски робот, ама кога ли да ми хрумне като така се бях концентрирала върху дешифрирането на значенията на трите вида брашно, изброени в рецептата - брашно за кейк, брашно за хляб и пълнозърнесто. Единствените видове брашно, които дотогава бях използвала са обикновено и от онова с набухвателите, самонадигащото се. Прибрах се от магазина с три кила брашно в торбата и след 25 минути прекарани на щанда с въпросния продукт, понеже разнообразието е толкова голямо, че може да предизвика леко главоболие и слабост в краката. 


И като за капак книгата е адаптирана за американския пазар и имената на всички продукти са дадени на ... английски, само че по начина, по който се използва в САЩ, който пък от своя страна е малко по-различен от, този който се използва в Англия :-).  Добре че поне думите за сол, пипер, масло и вода са едни и същи (това да се разбира единствено в комичен смисъл), понеже имах няколко момента на двоумене дали брашно за кейк и самонадигащо се брашно са едно и също нещо и дали пълнозърнестото брашно е същото като едро смляното брашно :-). Радвам се, че се отказах да приготвям пълнежа по същата тази рецепта, съдържащ три вида сметана, за имената на които се използват отново различни (според държавата) думи, сходни, но все пак различни и веднъж като свикнеш с едни понятия, после е малко трудно да зацепиш, че тежката сметана (heavy cream) е всъщност двойна (double cream) такава или както се казва на български - пълномаслена :-). Няма да се оплаквам колко време ми отне докато избера кафявата захар, само ще кажа, че се използва от онази ситната, нерафинирана, и много тъмнокафява, от типа на тъмнокафяво Мусковадо или захар обогатена с меласа. 
Да се върна пак на брашното (понеже малко писах за него :-)) и да вметна, че в ето тази рецепта, от която използвах инструкциите  за начина на приготвяне на тестото, се използва единствено обикновено брашно. В рецепти се комбинират равни части самонадигащо се брашно /около 7% протеиново съдържание/ и брашно за хляб /около 12 % протеиново съдържание/ с цел да се постигне средно протеиново съдържание от 10%, което  всъщност важи за обикновеното брашно /процентите варират в зависимост от производителя на продукта /. На мен просто ми беше любопитно да разбера дали в шкафа ще се намери място за два допълнителни пакета с продукти, чийто значими по количество остатъци сега въобще нямам идея за какво да използвам. 
Чийзкейкът може би ще се получи и с бисквити, но крекерите на д-р Греъм (който, между другото, е смятал че консумирането на кетчуп и горчица води до лудост) са нещо като малко по-здравословна версия. Всъщност рецептата съм я адаптирала от тук. В добавка към основата има и смлени бадеми, чийто вкус добре се усеща ако се пропусне шоколадовият топинг. Направих половин доза, за да се получи един малък и тънък чийзкейк, от който могат да се нарежат пристрастявщо много елегантни парченца. Разбира се може да се използват пълните количествата от източника на рецептата, аз някак си успях да ги разделя на две.

И в добавка към седемте неща от предишния пост бих могла да кажа, че за мен е предизвикателство да направя една публикация само с рецепта и снимки и нито дума от обичайните ми обяснения в стил "а сега отворете врата на кухнята, влезте, затворете я, отворете шкафа, извадете брашното, захарта, бакпулвера... и така докато извадим кейка от фурната..." 


Рецепта за 600-700 грама трохи от грахамови крекери
(от TheProfessionalPastryChef)


170 гр. брашно за хляб /12% протеиново съдържание/
170 гр. самонадигащо се брашно
55 гр. пълнозърнесто брашно
(трите вида брашно могат да се заменят с обикновено брашно като се добавят 2 ч. л. бакпулвер)
55 гр. тъмнокафява, ситна, нерафинирана захар 
4 гр. сода бикарбонат
5 гр. сол
85 гр. безсолно масло, на стайна температура
120 мл или 170 гр. мед
1 ч. л. /5 мл/ ванилов екстракт
80 мл. вода


В купата на блендер или кухненски робот се слагат трите вида брашно, захарта, содата и солта и се разбиват за 2-3 секунди, колкото да се смесят. Добавя се омекналото масло и се разбива за секунда, спира се и пак се разбива за секунда. 
В малка купа се разбъркват с телена бъркалка медът, водата и ваниловият екстракт. Прибавят се в купата с брашното и се разбива като копчето на блендера се включва и изключва няколко пъти докато се получи гладко тесто. 
Повърхността, върху която ще се разточи тестото се набрашнява хубаво и се изсипва тестото. Набрашнява се отгоре, понеже е много лепкаво и се разточва на кора с дебелина 3 мм /точилката също се набрашнява/. На мен ми беше по-лесно да разрежа тестото на 4 части и да разточа отделно всяка от тях. Разточеното тесто се нарязва на малки парченца, които се прехвърлят в тава, покрита с хартия за печене и се пекат до златисто кафяво /отнема около 25 минути/ в предварително загрята на 160 С/140 С вентилаторна/ фурна. Могат да се пекат няколко тави наведнъж. Аз успях да напълня  4 тави и половина. 
След като се извадят от фурната, се оставят да изстинат за няколко минути в тавата и се прехвърлят върху решетка. Оставят се да изстинат напълно преди да се смелят в блендер или кухненски робот. Смилането отнема малко повече време, понеже крекерите са твърди. Аз ги смилах на малки порции, за около 2-3 минути всяка. Важното е в сместта да няма много едри частици и да стане колкото е възможно по-фина.


Рецепта за половин доза чийзкейк с маскарпоне и нутела
(от foodnetwork)


за основата
70 гр. бланширани бадеми
50 гр. трохи от грахамови крекери
2 суп. л. захар
1-2 ч. л. разтопено масло


за пълнежа
240 гр. сирене Филаделфия, на стайна температура
240 гр. маскарпоне, на стайна температура
125 гр. захар
1 ч. л. прясно изцеден лимонов сок
1/2 ч. л. ванилов екстракт
2 големи яйца, на стайна температура


за топинга
3-4 суп. л. нутела
1-2 суп. л. пълномаслена сметана


Използвала съм тава със закопчалка с диаметър 23 см.
Кейкът се пече на водна баня. Това е един от начините за предотвратяване на напукването на повърхността. Не го бях опитвала преди и се оказа доста успешен и по-бърз в сравнение с това, което аз обичайно правя - да 'забравя' кейка във фурната за 4-5 часа след като съм я изключила. 
1/Тавата се опакова (само от външната страна) с поне два пласта алуминиево фолио, които плътно се прилепват към стените и дъното, така че да не пропускат вода и да не се наводни кейкът. 
2/ В отделна плитка тава се поставят на един ред бадемите и се пекат за десетина минути на 170 С като се разбъркват от време на време, понеже тези по края се изпичат по бързо от ядките по средата. Изваждат се и се оставят да изстинат.
3/ В кухненски робот се разбиват трохите, захарта и бадемите докато се смесят добре. Сместта се изсипва в купа, добавя се разтопеното масло и се размесва. Изсипва се в приготвената тава и се разпределя хубаво като се притиска само по дъното. Може да се използва лъжица, но ако се направи с пръсти, се усеща по-добре дали равномерно е разпределена основата. Пече се за 12 минути на 180 С /160 С за вентилаторна фурна/. Изважда се и се оставя да се охлади докато се приготвя кремът.


4/ На най-ниска скорост на миксера се разбиват сиренето Филаделфия, маскарпонето и захарта, за да се получи гладка смес. С шпатула се обират стените на купата, за да се смеси всичко добре. Не трябва да се разбива твърде дълго, а само колкото сместта да няма бучици. Добавят се лимоновия сок и ваниловия екстракт. След това се прибавят яйцата - едно по едно като след всяко добавяне се разбива само докато се смеси напълно.
5/ Кремът се изсипва в тавата с основата и повърхността се заглажда с обратната страна на лъжица. Така приготвената форма се поставя в голяма, дълбока правоъгълна тава. Налива се гореща вода в правоъгълната тава докато стигне почти до средата на кръглата тава с кейка. Внимателно се поставя във фурната и се пече за около час на 170 С /за вентилаторна фурна 150 С/. 


Ако фурната е достатъчно пространствена е добре първо да се извади кръглата тава и да се остави на решетка, за да изстива кейка. След това се изважда и голямата тава с водата. Ако това не е възможно, внимателно се изваждат двете тави заедно. Чийзкейкът се оставя да изстине за час върху решетката преди да се сложи в хладилник за престояване поне 8 часа. Алуминиевото фолио се отстранява едва, когато кейкът е готов да се разреже и сервира.
6/ Топингът се приготвя като се разтопят на водна баня шоколадът и сметаната при непрекъснато разбъркване, за да се получи течен сос. Аз добавих още 1-2 суп. л. сметана по време на бъркането, за да се получи малко по втечнена сместта. Всяко парче чийзкейк се залива с шоколадовия сос преди сервиране. Може да се сервира и без топинг, но това е въпрос на предпочитания.


четвъртък, януари 19, 2012

За какаовата паста


Магазинът за шоколад беше едно от местата, на които неколкократно се отбивах по време на коледното пазаруване на подаръци. На челните редици наред с обичайните цветни кутии и прозрачни торбички, пълни със сбъднати мечти от какао, оскъдно място беше отделено и на няколко опаковки какаова паста. Помислих, че това е просто шоколад, направен във формата на паста - отваряш и започваш да хрупаш.


Но като обърнах пакета, видях на гърба рецепта за паста със сьомга и маскарпоне; прочетох съдържанието на продуктите и реших, че като минат всичките празници, ще се върна пак да го купя това нещо и да го опитам. Само че забравих. И после се появи този прекрасен пост от Катя, и така пак се върнах в какаовия рай с успешно направена покупка и тествани две коренно различни рецепти. 


Първата е по идеята на Катя - какаова паста с шоколад и малинов сос, с леки вариации. Първоначално си мислех да добавя само малинов сос, понеже пастата така или иначе е с какао. Но се сетих, че в тестото няма захар и ястието не би се получило с достатъчна сладост, така че шоколадът е задължителен. 


Аз съм използвала 2-3 супени лъжици Нутела /за 80 грама паста/, но според пристрастията може да се добави всякакъв друг вид шоколад и колкото човек си пожелае. Всъщност това е съвсем обикновена паста, просто в тестото има добавено какао. А защо цената й отива в главозамайващия регистър (£5 за 250 грама е доста пресилено съотношение), нямам обяснение, но е добра причина да извадя от шкафа позабравената машина за точене и рязане на паста и следващият път да си направя тестото сама :-). 


Нутелата я загрях на слаб огън, колкото да се отпусне малко, за да се смеси по-лесно и след като сварих пастата, я изсипах в тигана с шоколада. Прехвърлих в чиния и залях с малиновия сос, който преди това също леко загрях и смесих с малко вода и ...коняк, защото от известно време май не мога да спра да готвя с алкохол :-). 


Аз много обичам шоколад и малиново сладко, за това използвах и тази комбинация, но като цяло импровизациите са неограничени и може да се забърка и всякакъв друг вид сос, според вкуса.


Сега да премина към рецептата от опаковката. Колебаех се дали да я напиша тук, понеже твърдо съм решила в този блог да не помествам основни ястия или всичко извън категорията на десертите и сладкишите. Но реших, че при наличието на какао и маскарпоне рецептата може да се класира за няколко /или повече/ реда  от този пост :-). А ароматът е толкова изненадващо различен, че много ми се щеше да напиша за сьомгата с какао :-). Нито едно от двете ястия не съм докарала с естетически външен вид (за оправдание мога да кажа, че много бързах да ги опитам), но пък и двете се получиха вкусни. 
Пушена сьомга, босилек, маскарпоне... трябваше да има и пармезан, но забравих да купя и сложих ситно нарязано от едно оранжево сирене, което имаше в хладилника и което се нарича Лестър (Leicester), а в континентална Европа съм виждала като чедър и не знам има ли разлика или не във вкуса, но чедърът в Англия изглежда по съвсем различен начин - един такъв бледо жълт, и съвсем се обърках, за това ще заключа, че може да се добави и просто ситно настърган кашкавал... И понеже разчиствах рафтовете на хладилника, за капак сложих и няколко зелени маслини. В цялата тази солена канонада, вкусът на какаото се промъква деликатно като тънка нишка, като аромат на втори план или като фон, допълващ ясно изразения характер на останалите основни съставки. Аз не намирам ястието за претенциозно /като не броя онази подробност с цената :-)/ или декадентско, въпреки че такъв етикет винаги би могъл да му се лепне, просто е различно и за мен, впечатляващо. За да обобщя и най-сетне премина към рецептата: какаова паста може да се приготви и с всякакъв друг лек сос на сметанова основа, свежи подправки, а може би и пилешко месо :-), доматен сос и кайма не ми звучи като добра опция, но пък знае ли човек, някой може да открие, че това е любима комбинация...


Рецепта за какаова паста със сьомга и маскарпоне
за две порции

250 гр. какаова паста
100 гр. пушена сьомга, нарязана на тънки лентички
2-3 суп. л. маскарпоне
1 шепа настърган пармезан, или друго сирене по избор
няколко листа босилек
Пастата се вари както е указано на опаковката, в този случай - 9 минути, във вряща вода. Прецежда се и се връща обратно в съда, в който е била сварена. Добавя се маскарпонето и се разбърква. След това се добавят сьомгата, нарязаният босилек и сиренето. Разбърква се е и се сервира.  
---------------------------------------------------------------------------------
Бих искала да благодаря на Марияна за поредната награда, с която ме изненадва:





Три стъпки за приемане на наградите:


1.Напишете нещо за себе си!
2.Благодарете на този, който ви дава наградата и ликнете блога му!
3.Номинирайте любими блогъри!



Преди време бях получила подобна награда, условието към която беше да кажа седем неща за себе си и тогава прекарах поне половин час в мислене на какво да напиша и понеже в момента мисълта ми така се е разпиляла, че никак не съм в себеописателно настроение. За това препратка към линка със стария пост :-).  И все пак бих могла да кажа, че: 1) все още намирам за предизвикателно овладяването на умението да живея в настоящето, без да оставям мисълта си да се рее напред  в хаотични планове за бъдещи събития и в колебания дали съм взела правилните решения в миналото; 2) съм изоставила много свои мечти, дори вече не помня какви са били те, просто защото предпочитам да се концентрирам върху това което ми харесва да правя сега, трупайки опит и нови умения; 3) от както смених мястото на обитаване /ако мога така да го нарека/ вкусът ми за много неща (като дрехи, грим, музика, филми, храна, мебели, чаши, чинии и всякаква посуда, изкуство, житейски приоритети...) не спира да се променя, така че става все по-трудно да ги изброявам тези седем неща :-) ...
И понеже тази награда обиколи вече доста места, за това може и да се повтарям, но бих искала да я споделя с Кенди, Мария, Соня и Живка.

петък, януари 13, 2012

"Време за кейк винаги има" :-)

Вече много съм изостанала с кулинарния график и за това бързам да публикувам в един пост две рецепти за кейкчета, които приготвих по време на дългите, изпълнени с мързелуване, последни празнични дни на отминалата година... 


бързам, защото опасността да затрия снимки правени преди почти месец е доста вероятна..., а и защото така съм потънала в повече от хилядата страници на една книга тип-учебник по сладкарство (листовете с цветни снимки са не повече от тридесетина), че ако не престана да чета, скоро няма се наканя да пристъпя към действие в кухнята. 


Не съм вземала насериозно кулинарните си увлечения, но май 'белобрадият старец' е бил на друго мнение, оставяйки я под елхата... Та и за това сега се чувствам като ученичка на първия ден в училище - очарована и съвсем леко стресирана от всички нови неща, които предстои да науча от широките страници, изпълнени със ситен шрифт и започващи с правила от типа на 'как се вари вода' и 'как се чупи яйце' :-) (препратка към Сабрина, един от любимите ми филми с Одри). 


Има хора, които се страхуват, че няма да им стигне времето да прочетат всички хубави книги, написани през вековете... Аз понякога се опасявам, че животът няма да ми стигне, за да опитам всички прекрасни рецепти, които дори вече спрях да добавям в предългия списък :-)...
Слънчевото време оказва благотворно влияние на решителността ми да предекорирам почти всички стаи вкъщи, започвайки от запълването на всяко свободно ъгълче с пролетни цветя (няма да обяснявам за бояджийските си изстъпления, започнали спонтанно с настъпването на новата година), за това пък 'хилядите' ми други начинания съм ги оставила да висят на stand by режим  :-).



И двата кейка са много малки и много лесни. За единия не трябва почти нищо друго освен кухненски робот или блендер. Другият е онзи кейк с червено вино, който преди доста време грабна любопитството ми в сайта на Ирина. Аз обаче се зачетох в smittenkitchen, там от където е адаптацията на рецептата... видях зимни аромати и реших да продължа на канелена вълна. Беше ми забавно да прочета как всъщност се е появила идеята за кейка - за един какаов кейк, не стигнало прясното мляко и за това момата, решила вместо него да сложи вино... никога не би ми хрумнало! А всъщност рецептата е много подобна на тази за кейка с уиски, но градусите са различни. Аз съм използвала съвсем леко мерло с плодов аромат, взех го от рафта с трапезните вина. Мисля, че за този повод е излишно да се купува скъпо и висококачествено вино. 


Не съм приготвяла шоколадова заливка, нито пък предложения вариант на крем с маскарпоне и сметана. Само поръсих с пудра захар, за да има вид поне като за снимка и ... после нарязаните парчета не се задържаха дълго в чинията...


И за двата кейка съм използвала тава с падащо дъно с размери 20х20х5 см. Започвам с първия, наречен бърз шоколадов фъдж кейк, който съдържа пласт от любимите ми вече орехи пекан.


Рецепта за блата
/от The GB Bake Off/

100 гр. орехи пекан
100 гр. брашно
1 ч. л. бакпулвер
1/2 ч. л. сода бикарбонат
75 гр. черен шоколад /с поне 70 % какаово съдържание/, начупен на парчета
2 суп. л. какао
200 гр. кафява захар Мусковадо
100 мл. горещо кафе /не еспресо, а приготвено на котлон или нескафе, или друго инстанто кафе/
2 големи яйца, на стайна температура
175 гр. масло, нарязано на парченца и омекнало на стайна температура
125 мл. заквасена сметана

За шоколадовата заливка

75 гр. черен шоколад /с поне 70 % какаово съдържание/, начупен на парчета
25 гр. масло
3 суп. л. пудра захар
2 суп. л., запазени от гореспоменатите 100 мл кафе


За изпълняването на тази рецепта, както споменах малко по-горе е необходим кухненски робот или блендер, понеже всички съставки се изсипват поетапно в купата докато хубаво се размесят.
1/ Тавата се намазнява и дъното се покрива с хартия за печене. Отгоре се поставят на един ред половинките орехи. Тавата се оставя встрани докато се приготвя сместта за кейка.
2/ В купа се пресява брашното, заедно с бакпулвера и содата. Оставя се встрани.
Натрошеният шоколад се поставя в купата на кухненския робот, заедно с какаото и 100 грама от захарта. 


Разбива се за няколко секунди докато сместта заприлича на морски пясък. 
Докато машината е включена, през тръбата се изсипва внимателно горещото кафе и се разбива докато шоколадът се стопи напълно. Блендерът се изключва и с лъжица или шпатула се обират стените на купата. 
3/ Добавят се яйцата и остатъкът от захарта. Капакът се поставя отново и се разбива за 30 секунди. Пак се обират стените на купата, добавят се омекналите парченца масло и се разбива за една минута. Обират се стените на купата. Добавят се заквасената сметана и пресетите сухи съставки и се разбива докато сместта стане гладка.


С помощта на лъжица получената смес се изсипва в тавата с орехите. Пече се в предварително загрята на 160 С /140 С вентилаторна/ фурна за 45 минути като преди да се извади кейкът се проверява с клечка дали е готов и ако има нужда се оставя да се доизпече за още няколко минути. 
4/ След като се извади от фурната, с неостър нож се минава по стените на формата и кейкът се оставя да изстине напълно без да се изважда. Когато кейкът е напълно изстинал, върху него се поставя достатъчно голяма дървена дъска и се обръща наобратно. Тавата бавно се освобождава и хартията се отлепя от повърхността на кейка. Аз съм използвала тава с повдигащо се дъно, така че първо освободих стените и след това обърнах кейка върху дъската и отлепих дъното и хартията.
5/ Приготвя се шоколадовата заливка. В малка тенджерка или дълбок тиган, на много слаб огън се поставя шоколадът заедно с маслото, пудрата захар и кафето. Разбърква се бавно докато всичко се стопи и се образува гладка смес. Снема се от котлона и се оставя да изстине докато се сгъсти напълно така че да може да се намаже повърхността на кейка.
След като глазурата се намаже, се оставя за известно време да се стегне хубаво преди да се разреже. Кейкът може да се съхранява в плътно затворена кутия до 4 дни.

Рецепта за какаовия кейк с червено вино и канела

85 гр. масло, омекнало на стайна температура поне 2-3 часа
180 гр. кафява захар /аз използвах демерара/
50 гр. бяла захар
1 голямо яйце+1 жълтък от голямо яйце, на стайна температура
180 мл. червено вино /съвсем леко и трапезно вино върши чудесна работа/
1 ч. л. ванилов екстракт
130 гр. брашно
40 гр. какао
1/8 ч. л. сода бикарбонат
1/2 ч. л. бакпулвер
1/4 ч. л. сол
1/4 ч. л. смляна канела

За този кейк съм използвала същия тип тава с падащо дъно и размери 20х20х5 см. Може да се използва и тава със закопчалка, с диаметър 22-23 см. Както споменах и по-горе не съм приготвяла никаква заливка, понеже и без нея кейкът е вкусен. Но може да се забърка една шоколадова глазура или крем от високомаслена сметана, маскарпоне и захар, който да се сервира заедно с кейка. 
1/ Тавата се намазнява и дъното се покрива с хартия за печене. Отгоре се поръсва с брашно. 
2/ В голяма купа се поставя омекналото масло и се разбива на средно висока скорост на миксера за 2-3 минути докато стане кремкаво. Добавят се двата вида захар и разбиването продължава за около три минути докато сместта стане пухкава и лека. Прибавят се яйцето, жълтъкът и ваниловият екстракт и всичко се разбива до пълно смесване.  
3/ В отделна купа се пресяват брашното, какаото, содата, бакпулверът, солта и канелата. 
Към яйчната смес се добавя 1/3 част от виното и с лъжица всичко се разбърква добре. После се добавя 1/3 от пресетите сухи съставки и отново се разбърква до пълно смесване. Така виното и сухите съставки се редуват до изчерпване. 
4/ Сместта се изсипва в приготвената форма и се пече в предварително загрята на 170 С /150 С вентилаторна/ фурна за половин час или за малко по-дълго време, ако при проверяване с клечка все още не е готова. 
След изваждане, кейкът се оставя да изстине във формата за 10 минути като се поставя върху решетка. След това се изважда от тавата като се обръща и се оставя да изстине напълно върху решетката.
Преди сервиране се поръсва с пудра захар.

сряда, януари 04, 2012

Whiskey cake&Gløgg: две рецепти с бърбън



Приключих старата година с пост посветен на алкохола, новата я започвам пак на същата тема, но с малко по-високи градуси :-). Предполагаемо ниските температури /всъщност днес небето е кристално синьо и прелитат гларуси :-)/ и много празници по това време на годината са на пръв поглед добро оправдание да си купя бутилка бърбън... никога преди не съм го правила (?!:-))... по традиция пия вино /и от време на време коктейли/ и то не повече от литър на месец... Исках да проверя дали мога да подпаля кухнята ако се опитам да направя глог вкъщи :-).





Според традиционния начин за приготвянето му, има един момент, в който се добавя карамелизирана захар - полива се с уиски/бренди и се драсва клечката, и така гори докато се стопи захарта. Много е забавно, за жалост нямам снимки понеже реших да опитам този номер, когато съм сама вкъщи, за да не причинявам стресови ситуации на околните. Тук има едно видео, от нещо, което прилича на новогодишно парти. Ефектът при мен не беше толкова зрелищен, а и по принцип горенето не е нужно да продължава повече от минута... Така... аз си водя монолог на тема пламъци, без въобще да се съобразя с факта, че може би трябва да обясня какво е глог :-). 


Нещо като греяно вино, само че с много повече градуси, което се ароматизира с обичайните зимни подправки и портокалови корички, но като добавка има и бланширани бадеми и стафиди. Скандинавците го пият през зимата, когато е много студено... По принцип се приготвя от червено вино и бренди (или водка), но аз открих една рецепта, призоваваща за порто, бял ром и бърбън... и както вече опитно установих коледните разпродажби засягали и алкохола, та защо ли да не взема три бутилки наведнъж... 


 И понеже не знам колко време ще го сърбаме тоя бърбън, реших да  оползотворя поне още една пета от него като направя 'уиски кейк'. 


Той се получи доста вкусен и не толкова силно алкохолен, 
колкото очаквах - приятно съчетание с кафе и черен шоколад.


Вече стана ясно, че не съм привърженик на твърдия алкохол, така че не мога да преценя дали бърбъна може да се замени със скоч или ирландско уиски. Освен че се произвеждат от различни неща и в различни държави и отлежават за различни периоди от време и в различни видове бъчви, не знам дали вкусът им е толкова различен, че това да има значение за приготвянето на един шоколадов кейк :-). 


И преди да премина към рецептите искам да отбележа, че глогът не е нужно да се изпива наведнъж след като се приготви, той и без това е в състояние да повиши температурата на тялото още от първата глъдка. 


Може да се съхранява в хладно и тъмно помещение в плътно затворена бутилка до една година. Така че ако се приготви в началото на  едната зима, ще има достатъчно и до началото на другата поне :-)...


Рецепта за глог
(източник allrecipes)





750 мл порто /портвайн/
150 мл бърбън
150 мл бял ром
2-3 шушулки кардамон
1/2 канелена пръчка
3-4 пръчици карамфил
2 лентички портокалова кора
40 гр. /около 10 бучки/ захар на бучки
90 гр. тъмни на цвят стафиди
30 гр. бланширани бадеми










Според вкуса може да се добави и повече захар и по-голямо количество подправки и портокалови корички, понеже питието накрая се получава доста силно, за това и се сервира в малки количества :-).
Не е нужно да се купува много скъпо порто, понеже при загряването така или иначе ще изгуби част от характерния си аромат. 
Препоръчително е да се използва голяма тенджера или дълбок тиган с капак, от неръждаема стомана, а не алуминиеви. Същото важи и за цедката.
Предимство е наличието на една от онези дългите запалки, които се използват за запалване на газов котлон или барбекю, примерно. Аз нямах такава, но успях да свърша работа и с обикновена, джобна запалка.
1/ Първо се приготвят подправките. Върху парче тензух или няколко слоя марля, с размери 20х20 см се поставят обелените кори портокал, канелената пръчица, зрънцата карамфил и счуканите шушулки кардамон. Краищата се събират и се връзват плътно с конец. Така получената торбичка се оставя на този етап настрана.


2/ Портото се изсипва в тенджерата, слага се капакът и се оставя на средно силен огън, за да се загрее докато стане горещо. Това отнема около 5-6 минути. Не трябва да се позволява на течността да ври, иначе алкохолът се изпарява. Бутилката от виното се запазва, понеже след това в нея ще се съхранява глогът. Добавят се ромът и течността отново се оставя да се загрее докато започне леко да шуми, но не и да къкри.
3/ И сега започва приключенската част. Аз открих три начина за карамелизиране на захарта:
* Според източника на рецептата бърбънът се изсипва заедно с рома и след като се загреят, течността се запалва /с една от онези дълги запалки, каквато аз нямам/, изсипва се захарта /в този случай дори не е нужно да се използва захар на бучки/ и се оставя за не повече от минута, докато се стопи. Слага се капакът, за да се загасят пламъците.
* Вторият начин е ето този. В голяма метална цедка се поставят кубчетата захар и се заливат с бърбъна като цедката се държи над тенджерата. Захарта се запалва отдолу и с черпак се загребва от горящата течност в тенджерата и се поливат кубчетата захар. Това последното се повтаря бързо няколко пъти, за не повече от минута докато захарта се стопи. Ако има някаква захар, останала в цедката, тя се изсипва в тенджерата и всичко се покрива с капак, за да се загасят пламъците.
* И аз понеже забравих да си приготвя черпак, направих процедурата по третия начин :-). Тук има едно доста кратко видео. Кубчетата захар се поставят в цедката, поливат се с бърбъна, запалват се отдолу и цедката се поставя на интервали в горящата тенджера и после се дърпа нагоре. Това се повтаря за не повече от минута докато се стопи захарта. Ако има някаква захар, останала в цедката, тя се изсипва в тенджерата и всичко се покрива с капак, за да се загасят пламъците.
4/ След като капакът се постави и пламъците изгаснат, котлонът се изключва и тенджерата се снема от огъня. Течността се оставя настрана да изстине за 10 минути /без да се маха капакът/.  След това се добавя торбичката с подправки, изсипват се стафидите и бадемите, покриват се отново с капак и всичко се оставя да изстине за 1 час. 


5/ Изстиналият глог се прецежда като се запазят стафидите и бадемите, а торбичката с подправки се изхвърля. Частта, която ще се поднесе за сервиране се прехвърля обратно в тенджерата и се загрява на слаб огън за 5 минути, като се внимава да не заври. Разпределя се в малки стъклени чаши или чаши за еспресо. Аз съм използвала едни миниатюрни стъкленички за сърбане на ликьор. Сервира се малко количество - около 90 мл, понеже глогът е доста силно и загряващо нещо. Във всяка чаша се поставят няколко стафиди и бадемчета.
6/ Остатъкът от глога се изсипва в запазената от виното бутилка, добре е да се използва пластмасова фуния. Затваря се плътно и се съхранява за не повече от година в тъмно и хладно помещение. Остатъкът от стафидите и бадемите може да се съхранява в плътно затворен контейнер, в хладилник за една година. Всеки път, преди поднасяне, глогът се загрява за 5 минути на слаб огън и при разпределяне в чаши се поставят по 1-2 бадемчета и няколко стафиди... и така цяла година :-).


Рецепта за кейк с уиски
(рецепта от simlyrecipes)


113 гр. масло, омекнало поне 2-3 часа на стайна температура
1 ч. ч. /190 гр./ захар
1 голямо яйце + 1 жълтък, на стайна температура
1 ч. ч. /130 гр./ брашно
72 гр. черен шоколад /с поне 70 % какаово съдържание/
10 гр. нескафе или друго инстантно кафе на гранули
1 суп. л. какао
1/2 ч. ч. /120 мл/ бърбън
1/4 ч. л. сол
1 ч. л. ванилов екстракт
1/2 ч. л. сода бикарбонат
пудра захар за поръсване




Аз съм използвала малка и плитка форма, с размери 20х20х5 см, понеже направих половин доза, т. е. според количествата, които съм дала тук. Може да се направи и цялата доза, както е дадена в SimplyRecipes, но тогава трябва да се използват или 2 малки форми или една голяма с вместимост поне 2.5 литра и да се сложат 3 големи яйца, а не 2 яйца+2 жълтъка :-).


1/Формата за кейка се намазнява, дъното се покрива с хартия за печене и цялата се поръсва с брашно. Аз съм използвала форма с повдигащо се дъно.
2/ Шоколадът се натрошава на парченца и се разтапя на водна баня. От време на време се разбърква с лъжица, за да се стопи по-бързо. Снема се от котлона и се оставя встрани да изстива.
3/  Гранулите нескафе и какаото се поставят в мерителна чаша и се заливат със 120 мл вряла вода. Разбъркват се, за да се разтворят добре и се добавя бърбънът заедно със солта, и отново се разбърква. Оставя се встрани да изстива.


4/ В голяма метална купа се разбива омекналото масло на средно висока скорост на миксера за 2-3 минути, докато стане кремкаво. Добавя се захарта и разбиването продължава до пълно смесване, за около 3 минути. Добавят се яйцата и всичко се разбива добре. 


Прибавят се ваниловия екстракт, содата и изстиналия разтопен шоколад и се разбиват на бавна скорост докато се смесят напълно. С лъжица или шпатула се обират стените на купата и се разбива отново.
5/ Добява се 1/3 от сместта с уиски и се разбива с миксер на най-ниска скорост докато се смеси напълно. След това се добавя половината от брашното и пак се разбива до пълно смесване. Така се редуват като трябва да се завърши с уиски. Внимава се да не се разбива твърде дълго с миксера, за да не стане сместта рядка. След последното добавяне на уиски дори може да се размеси само с лъжица.


6/ Сместта се изсипва в приготвената форма и се пече в предварително загрята на 170 С /150 С вентилаторна/ фурна за 55 минути като преди да се извади се проверява с клечка и ако е необходимо се оставя за още няколко минути.
7/ Кейкът се оставя да изстине във формата за 15 минути като се поставя върху решетка. След това се обръща и се оставя да изстине напълно върху решетката. Може да се напръска с още малко уиски, но аз тази стъпка я прескочих. Преди сервиране може да се поръси с пудра захар.