четвъртък, май 10, 2012

Брегът край Варна в края на март...


...беше много син и спокоен.
Дори имаше и лебеди:

А пък аз имах късмет да го видя такъв между края на дългата и бяла зима и първоаприлския сняг. Минах между снежинките, така набързо, за някакви си три дни. 


Ще си покажа първо морските снимки. 


Има и някои с боклуци и развалини, но апаратът ми не подмина наредените като за натюрморт отпадъци на Лондон, пък на тези, разпилени из варненските курорти ли ще прости. 


После ще кажа и за сладкишите, защото те са пряко свързани с престоя ми там. 


Няма да се оплаквам от обичайните около него перипетии като например течащата в предимно и само жълт цвят вода на летище Варна... за добре дошли на първите за още незапочналия тогава сезон, пътници... Добре, че англичаните имат подходящо чувство за хумор, та с бабата, с която медитирахме упорито втренчили поглед в струята вода, в очакване да промени цвета си към по-прозрачен, хубаво се посмяхме. След йога, цигун и пилатес по три пъти на ден така се бях успокоила, та малко неща бяха в състояние да ме изкарат от равновесие.


Снимките са от св. св. Константин и Елена, където се запознах с Ники и където започна оскъдният ми режим на хранене, отдалечаващ ме все повече от този блог :-).


Сега да напиша и как се изложих с приготвянето на два сладкиша, които и начинаещите в кулинарното изкуство от втори клас, първия срок (примерно) биха направили безупречно... и със затворени очи.


За няма и три минути Ники ми написа три рецепти, докато аз си обяснявах надълго и нашироко някакви си неща за блога... 


Тези бяха толкова лаконични, съдържащи само няколко продукта, без инструкции, без градуси, без време за печене, всичко на око ... Чаша захар, чаша брашно, яйчица. Мяташ в купата. Миксерът на макс. Изсипваш в тавата. Включваш фурната. И печеш. Докато стане готово. [дори и това да отнема цяла вечност, прекарана в обикаляне край печката с полупразна от безкрайното проверяване на кейка, кутия с клечки]. На мен ми отнема поне три дни да напиша една рецепта...[no comment]
Първата рецепта ще я кръстя:


Кейк с консервирани плодове /или по-известни като компот/ и по желание орехи

2 яйца
1/2 ч. ч. захар
2 и 1/2 суп. л. олио или зехтин
1/2 ч. ч. кисело мляко
1/2 ч. л. сода бикарбонат
1 и 1/4 ч. ч. брашно
шепа орехи, по желание
около 100 гр. плод от компот /например праскови/
няколко супени лъжици сок от горепосочения компот
пудра захар за поръсване на кейка, по желание

мазнина и брашно за поръсване на формата

Това са продукти за половин доза. Първия опит направих с цяла доза (това нещо, което е тръгнало да излиза от формата на горната снимка) и печенето премина, както е описано по-горе в големите скоби, накъде към час и 45 минути. Използвах дълбока тава с диаметър 20 см. Включих вентилаторната на 180 С и на 20-тата минута повърхността на кейка беше златиста, а вътрешността - сурова. Остатъка от времето премина на 140 градусово бавно печене.  За това после с половин доза и към 50 минути бяха достатъчни, само че на 150 С. 


На третия път използвах пръстеновидна форма за кейк и всичко приключи за 35 минути. Добавих и орехи, защото ги обичам, а и като цяло този кейк позволява всякакви импровизации. 


Може всички продукти да се разбият заедно с миксер, а може и така:

1/ Яйцата заедно със захарта и олиото /зехтинът/ се разбиват в купа на ниска скорост на миксера докато се смесят.
2/ Брашното се пресява в отделна купа и се прибавя към яйчната смес лъжица по лъжица при непрекъснато разбиване с миксера.
3/ В отделен съд се смесват киселото мляко и содата и се добавят към сместта за кейка. Разбъркват се внимателно с лъжица.
4/ Всичко се изсипва в предварително намазнена и набрашнена форма за кейк. Отгоре се нареждат плодчетата от компота и орехите. По време на печенето те ще потънат, така че няма нужда да се разбъркват.


5/ Сместта се пече в предварително загрята на 160-170 С /140-150 С вентилаторна/ фурна. Ако фурната е слаба, температурата може да се увеличи. Добре е кейкът да се провери след поне половин час и формата да се завърти, ако фурната не пече равномерно. Проверява се с клечка и се пече, докато стане готов. Изважда се и се оставя да изстине във формата за десетина минути. След това формата се обръща върху чиния за сервиране и кейкът се полива с няколко супени лъжици сок от компота. След като сокът попие, може да се поръси и с пудра захар. 


Втората рецепта - бисквитена торта. Не от онази с наредените бисквитени пластове и крем между тях, каквато никога не съм правила (нали все с "изтънчени" неща се занимавам, както пише в един от коментарите към предишната публикация) ами една друга - супер лесна и супер бърза.


2 пакета обикновени бисквити*
1-2 шепи лешници
1 буркан /300-350 гр./ любимо сладко по избор*
500 мл. прясно мляко
125 гр. масло

*използвала съм 400 гр. чаени бисквити; по препоръка за единия опит - сладко от ягоди и за другия - от смокини


Не знам дали от многото правене на чийзкейк или по навик като видя бисквити в рецепта, ги мятам в блендера, за да  станат на трохи, та и това направих - смлях ги ситно заедно с лешниците, после с лъжица смесих с конфитюр от ягоди. Получи се плътна смес като основа за чийзкейк. Разстлах я в правоъгълна тава.


Млякото и маслото се оставят на бавен огън докато се стопи маслото и се изливат в тавата с бисквитената смес. Това нещо трябваше да попие и да се стегне след няколко часа в хладилник, но не стана така... то няма и как да стане, при този плътен като стена, блат. Изядохме каквото имаше в тавата и беше толкова вкусно - охладеният блат се беше напоил от млякото и безпроблемно се режеха парчета. Остатъка от непопилото мляко си остава в тавата, така че няма нужда "тортата" да се поднася в купа с лъжица, все пак не е бисквитена супа :-). Така, в рецептата като пише "бисквитите се натрошават" да не се разбира "усложнете нещата и използвайте блендер" :-).
За втория опит си направих една селекция от няколко вида обикновено изглеждащи бисквити, никои от които не може да се мери по обикновеност с българските обикновени бисквити. 


Натроших ги хубаво на едри парчета. Сложих ги в една кутия с капак, смесих със смлени в малка кафемелачка лешници, добавих конфитюр от смокини, от който не останах впечатлена, след като прочетох на етикета "съдържание 45% ябълки брамли, смокинова паста и т.н.". За това и домашно смокиново сладко би било добър избор. Залях с разтопеното в млякото масло. Сложих капака на кутията и оставих за половин час да попие. Ако се използват обикновени бисквити, не знам дали това е необходимо да се прави. После сместта се прехвърля в тава или друга подходяща форма и се оставя в хладилник за 5-6 часа да се стегне. Няма как да не се получи вкусно :-)... защо избрах форма за кейк, нямам идея. После при сервиране дълбая с лъжицата като в купа със сладолед. 


За да има тортата някакъв вид за снимане, съм поръсила с лешници... може да се наръси и с настърган шоколад, просто така, за повече калории :-)


Остава ми само да разбера дали мога от рецепта с два продукта да сътворя забавление в кухнята... и не, правенето на десерти не пречи на здравословното хранене. Нужна е само хапка, тънко парче или една малка лъжичка, за да се тества резултата от крайния продукт... въпрос на воля :-)... 

21 коментара:

  1. Да ти кажа много ме зарадва с тези снимки, има една приказка, че който живее близо до морето рядко го вижда. Даже и с боклуци пак са страхотни! Благодаря ти, защото от работа нямаме време да отидем до морето! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Напълно те разбирам. И аз живея близо до море, което виждам три пъти в годината за по един ден. Май нещата, които са най-близо до нас приемаме за даденост и не им обръщаме много внимание...
      Благодаря ти за хубавите думи!
      Поздрави и от мен

      Изтриване
  2. Дени, както винаги се насладих на чудесни снимки!
    Нищо, че живея на морето - не съм го снимала по това време :)
    Поздрави и усмихнат петък!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Когато и да се снима морето, винаги е красиво, особено ако е придружено от безлюден плаж :-)
      Благодаря ти и хубав уикенд!

      Изтриване
  3. Дени, фен съм на публикациите ти! Да ти кажа дори и да се отдалечаваш от кулинарията, ще се радвам и на различни постове, невероятни снимки правиш! Тези сладкиши, кексове и т.н. са голяма вкусотия, а морето, ах морето... благодаря ти за снимките! Лебди така и все още не съм виждала на морето, но все някога ще го посетя, когато са там:)! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз се притеснявам, че все повече се концентрирам върху някакави други неща, нямащи нищо общо с кулинарията, а този блог го направих все пак за да готвя :-)
      Много ти благодаря за този коментар!
      Лебедите май обичат да се разхождат свободно в по-уединена атмосфера - с по-малко туристи и техните плажни кърпи наоколо :-)
      Поздрави

      Изтриване
  4. Дени,дори и да не публикуваш кулинарни рецепти пак ще идвам на гости в твоето блогче!Ти толкова интересно поднасяш всичко,и с текст и във снимки че за мен е един релакс.Харесва ми при теб!Ти си уникална!
    Топла и силна прегръдка!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. О, много си мила, Дани! Винаги ме радваш с коментарите си!
      Прегръдки от мен и прекрасни почивни дни!

      Изтриване
  5. Винаги съм се чудела как този зимен погром по курортите се превръща в нещо що годе угледно през сезона!Там където си снимала и отседнала често разхождах дъщерята и кученцето преди да се отдам на селския живот и разходки по ливади.
    А десертите ти са чудесни какво им намери косур не знам,на мен чудно биха ми подействали на небцето!

    Хубав уикенд,Дени!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. ДЕни, дори и сред боклуци снимките ти са перфектни, а преживяването от поста ти забавно!
      Десертите, след като си писала, че си се изложила гледах, гледах и нищо не видях и пак се върнах да прочета,дали за тези си писала или някакви други.Много са си хубави и вкусни.И аз правя у дома един сладкиш с компот от кайсии, който много обичаме, но .....нямаме компот!!!:-))
      Лебеди видях и аз, но край Балчик...

      Хубави празнични дни!

      Изтриване
    2. Роси, и аз това се чудех, но явно редовните посетители са свикнали с гледката, за да няма мотивация пейзажът да се подобри...Не ги разбирам аз тия работи, само ги виждам... и снимам :-)
      Това със селския живот ми звучи много привлекателно :-)
      Прекрасен уикенд от мен!

      Изтриване
    3. Бети, мила, много ти благодаря за усмихнатия коментар!
      Изложих се, аз, защото нещата не ми се получиха от първия опит, както съм свикнала :-)
      Чудесно е, че си видяла лебеди - толкова са красиви, носещи се бавно по повърхността на морската вода...
      Хубави почивни дни от мен!

      Изтриване
  6. Дени, дълго чаках да пишеш и вече се бях притеснила, че нещо се е случило с теб, след като прочетох преди това за здравословнотото ти хранене!Виждам , че всичко е наред защото отново ни радваш с хубави снимки и леко хумористично ироничен текст, който ме забавлява!Харесвам твоите публикации и се надявам да продължаваш!Десертът с компот е чудесен, на мен са ми любими такива комбинации, а другия нещо не можах да си го представя, но може някога да пробвам !Поздрави и хубави почивни дни!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здрасти, Соня :-)! Не се тревожи, отново съм на линия... едномесечният дъждовен период малко ми спъва фотографските изблици и не можех много да се разхождам навън да трупам визуално вдъхновение :-)... за щастие слънцето се усмихва все по-често през последните два дни :-)
      Благодаря ти за коментара :-)!
      Бисквитената торта и аз не можех да си я представя, но открих още рецепти от този тип. Можеш да погледнеш този форум - http://mama.btv.bg/forum/viewtopic.php?t=5020 - рецептата от седмия коментар на tantatiana е подобна и ако имаш нерви да прегледаш до края темата, има няколко дами, които са я пробвали и са постнали снимки от техните опити. Като цяло рецептата позволява всякакви интерпретации и е супер бърза и лесна за приготвяне и страшно вкусна :-) Разликата е, че сладкото е заменено със захар и към млякото се прибавя и какао.
      Поздрави и хубава неделя от мен!

      Изтриване
  7. Дени, толкова близо сме били и достатъчно далеч за да не се видим.
    Разказа е отново забавен и впечатляващ ( с кафето :))
    Не се отказваш лесно :)
    Кекса с компот е страхотен, сочен и пухкав!
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, така е, програмата ми беше разграфена по часове, стриктно и под строй от 7 до 22 часа :-)... в дисциплината е ключът :-)
      Благодаря ти и хубава нова седмица!
      Поздрави от мен

      Изтриване
  8. Много хубави снимки! Пясъкът на моменти изглежда пустинно ръждив, а морето толкова чисто.. направо все едно не е нашето :) Радвам се, че е успяло да те развълнува, хубаво е наистина, когато тълпите туристи още не са пристигнали!
    Не знам какво не им хареса на десертите - вкусотия.. особено това второто ще да е нещо точно като за мен, защото мярнах думите "повече калории" в едно изречение с него :)
    Хубава седмица, Дени! А, и още нещо- много се зарадвах да прочета, че още някой няма нощно шкафче - мислех, че съм единствената :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Мари! Много ме зарадва коментарът ти!
      А и особено това, че и двете сме от партията на нямащите нощно шкафче :-)
      Хубав остатък от седмицата!

      Изтриване
  9. Дени,
    да не си била на някоя от онези здравословни-отслабващи програми в "Св.Константин и Елена"? Другият път на кулинарен туризъм:) По ми се връзва с теб- приляга някак на свежият ти тон на писане и на интересните рецепти. Аз много харесвам всичко тук, така че продължавай да ни занимаваш и с другите ти интереси и ни показвай всичко, което снимаш покрай въодушевлението си;)))

    Прекрасни снимки!!!!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ха, хвана ме :-) Всъщност за хората с поднормено тегло са само здравословни, без отслабващия ефект, че повече от това няма накъде :-)
      Благодаря ти за насърчителните слова! От полза са ми наистина.
      Поздрави

      Изтриване
  10. Дени, жестоки снимки и интересни преживявания си споделила:) Много хубаво умееш да предаваш емоциите си в снимки, много живи и истински!
    Поздрави :)

    ОтговорИзтриване