понеделник, август 27, 2012

Лимончело гранита


Захарен сироп, размесен с прясно изцеден лимонов сок и лимонов ликьор и след няколкочасов престой в хладилника се появява отново в този вид:


Не съм си правила аз лимончелото, но за следващата година ще гледам да затворя някоя бутилка домашно производство,  лесна работа ще да е - водка, захар, вода и лимони...

Рецепта за гранитата
/от BBCGoodFood/

125 гр. захар
125 мл лимончело
50 мл прясно изцеден лимонов сок


В тенджерка или дълбок тиган се поставя захарта заедно с половин литър студена вода. Оставят се на котлон на средно силен огън като се разбърква от време на време с дървена лъжица, за да се стопи захарта. След като водата заври, се оставя за още 5 минути и се снема от огъня. Оставя се да изстине напълно и след това се добавят лимончелото и лимоновият сок. Разбърква се и течността се изсипва в плитък съд. Аз съм използвала пластмасова кутия с капак и размери 20х30 см. Оставя се във фризер за час и след това се разбърква с лъжица ако сместта е започнала да се замразява /трябва да е с констиненция на скрежина/, след това се разбърква на всеки половин час. В моя случай след първия 1 час сместта все още беше напълно течна, затова я забравих във фризера за още 2 часа, когато беше вече почти готова за консумиране, разбърках я веднъж и я върнах обратно за още половин час. Времето за изчакване на сместта да се замрази зависи от силата на фризера, така че е най-добре да се провери след първия час - час и половина.  Може да се сервира в големи стъклени чаши, в слънчево-горещ ден. :-)

понеделник, август 20, 2012

Червените плодчета и жегата или за по-дълго - салата с летни плодове и сироп от френско грозде, малини и свежа мента


Свежа салата с къпини, малини, френско грозде, боровинки, нарязани на четвъртини ягоди и захарно-плодовия сироп от заглавието с приятния аромат на зелена мента...


... в ранните съботни часове, на препечения от слънцето балкон ... и горещият уикенд започва...


Трийсет градуса и вече пътуваме към жп гарата. Вземаме първия влак до брега на морето. 


Час по-късно и вече се излежаваме на горещия пясък... мързеливо, дълго... необичайно... камбанен звън от близката църква.


Плуването в иначе хладната вода - достъпно не само за откачалки... не се престраших да се разходя по каменистото дъно... 


Късен обяд в града ...


...и обратно в препускащия в жегата влак...


Кубчета лед върху стръкчета мента... на свечеряване и пак на балкона...


Рецепта за плодовата салата за 4 порции
(от Laduree:SucreTheRecipes)


за сиропа 
150 мл вода
75 гр. захар
50 гр. френско грозде, почистено от клонките
50 гр. малини
7-8 листа свежа мента

плодове за салатата
250 гр. ягоди, нарязани на четвъртинки
125 гр. малини
60 гр. френско грозде, почистено от клонките
60 гр. къпини
60 гр. боровинки

Първо се приготвя сиропа.


В тенджерка или друг подходящ дълбок съд се поставят всички продукти за сиропа, без ментата. Оставят се на средносилен огън докато течността заври. От време на време се разбърква с дървена лъжица, за да не залепва захарта по дъното на съда. 


След завиране се снема от котлона, добавят се ментовите листа, покрива се с капак и се оставя за 20 минути да се ароматизира сиропа. Листата се изхвърлят и всичко се пасира /с ръчен пасатор/. Получената течност се прецежда през голяма цедка, поставена върху купа. Притиска се с дървена лъжица, за да се отцеди по-лесно сокът. Сиропът се разпределя в плитки купички или подходящи чинии. Отгоре се аранжират в декоративен вид плодовете. 


Може да се поднесе с ванилов или лимонов сладолед. Ако салатата няма да се консумира веднага, сиропът може да се съхранява в хладилник.

четвъртък, август 16, 2012

Удоволствие в чист вид или две рецепти за суровоядни десерти: половинки от нектарини с пълнеж от кокос, ядки и суров мед и бананов сплит с къпинов сладолед и "шоколадов сос"


Не си бях представяла кухнята като място за медитация, особено ако приготвянето на храната е съпътствано от топлината на фурната, котлони на слаб/средно силен/силен огън, покрити от тенждери или тигани с виещи се от тях нагоре към шумния аспиратор пари и почти невротичното ми притичване към цялата тази постановка от посуда с цел предотвратяване загарянето на лука или кипването на бешамела или пък проверяването на кейка с клечка за зъби, преди да бъде поставен върху решетката да изстива... Примерите за сцени от една кухня в състояние на експлоатация са неизчерпаеми... Харесвам цялото суетене около традиционното готвене на храната и нямам намерение да рекламирам, убеждавам или поучавам колко е полезно и здравословно консумирането и на сурова храна, как тя повишава защитните сили на организма, какви витамини съдържа и колко екзистенциално важно е да се храним разнообразно. 


Продуктите в суровия им вид съставят една трета от менюто ми, предимно утринната част и от време на време обедна, най-вече под формата на плодове, пресни сокове, чай и сурови ядки, а следобед пада едно нагъване на шоколад /шегувам се, просто ям каквото си пожелая/, вечерята пък може да приключи с един два пакета чипс... Цялото това бих го описала като волна програма с елементи на задължителност. Просто така се чувствам добре, а и не си падам по екстремното следване на определен тип хранене като суровоядство или вегетарианство или пък месо по три пъти на ден. Та наскоро вниманието ми беше привлечено от една относително нова книга - raw food kitchen, която според семплия и вдъхновяващ предговор съвсем няма за цел да подтикне към суровоядна диета, а просто да помогне за постигането на една по-балансирана такава чрез използването на нови и различни продукти, разнообразното комбиниране на познати вече такива и опитване на малко по-нетипични начини на приготвяне на вкусна храна, защото кухнята е идеално място за творчество и медитация /това последното, при условие, че блендерът не работи на втора степен/. 


В резултат на всичкото това вдъхновение, отскачанията до био магазина зачестиха от веднъж на два-три месеца до веднъж в седмицата, откакто се завърнах от почивката.  И всеки път мъкна по нещо, за чието съществуване дори не съм и подозирала като мака на прах, например. Ежесутрешното пиене на сок от моркови и магданоз вече съм го заменила с всевъзможни екзотични съчетания включващи ананас, папая, чили, кълнове, нар, червено цвекло, райски ябълки и всякакви други неземни комбинации с изненадващо приятен вкус. Яйцата и маслото неусетно изчезнаха от списъка с покупки, а наличностите от захар се изразяват в едни, изостанали от последното правене на бисквити, 150-200 грама мусковадо. Обявих и амбициозното си намерение поне два пъти в месеца да имаме изцяло сурова вечеря и дори вече направих първите проби с меню състоящо се от супа, основно и десерт и ако в 21.30 съм все още будна може и да се наложи приемането на допълнителна порция десерт или основно или супа, няма значение, те всичките са еднакво сурови :-). Горещото лято е чудесен сезон за подобни експерименти - разтоварващ начин за тихо и съпроводено от почти медитативен унес приготвяне на красива и цветна храна, състояща се предимно от свежи плодове, зеленчуци и ядки. 


Изкуших се дори от идеята да започна и един суровояден блог, защото тази книга я прелиствам вече като библия... вечер преди заспиване - не, но през деня все ми е в ръцете. Стана вече ясно, че днес скони със сметана няма да има. Ще има обаче едни изключително лесни за приготвяне и несъдържащи "виновни" калории десерти, с някои не толкова лесни за намиране продукти. Като суровия мед, който го чаках пет дена да пристигне от другия край на земята, а именно Нова Зеландия (и тук просто нямаше начин да не се сетя за бабите, които продават домашен мед на тротоара или край пътя и да не ги свържа някак си с особеностите на глобалния пазар).  Междувременно приготвих десертите с обикновен мед, който придава съвсем малко повече сладост. Разликата във вкуса е по-доловима при къпиновия сладолед, където медът е една от основните съставки и специфичният му аромат (дали ще е от мащерка или акация, например) може да повлияе чувствително върху този на крайния продукт. На мен ми харесва повече с обикновен мед /и ако трябва да бъда още по-точна, при първия опит използвах мед, ароматизиран с лавандула/, а и не държа 100% от съставките да са в суров вид. Друг е въпросът, че суровият мед съдържа повече полезни вещества от топлинно обработения такъв. 


Кокосът също ми създаде леко двоумене... дали да проявя търпение още пет дена и да поръчам едни недехидратирани стърготини, както е по рецептата, или да се опитам да намеря някакъв заместител, от това, което се продава в магазина. Всички кокосови стърготини, дори и тези, които са с етикет био, са дехидратирани и въпреки че не улавям драматичния момент, предполагам че става дума за някакъв тип обработка, който не позволява на крайния продукт да бъде квалифициран като суров. И така в рецептата с нектарините съм използвала един кокосов крем /да не се бърка  с кокосово олио или  кокосово масло/, съдържащ единствено смлян кокос, който в зависимост от това при каква температура се съхранява има различна твърдост и може дори да се настърже. 


След още малко четене в интернет установих, че и той е добит от дехидратиран кокос. И колкото и да държах да бъда точна поне при първото изпълняване на рецептата, така и не се престраших да взема един кокосов орех и да видя от каква полза би бил в съвсем пресен вид... Като цяло има възможност за импровизиране при избора на продукти, стига човек да не държи да изпълнява праволинейно рецептите. А това дали те /продуктите/ да са с етикет био, от градината на село или от големия супермаркет е въпрос на предпочитания. 


Шоколадовия сос от заглавието съм го сложила в кавички, понеже няма нищо шоколадово в него :-). Състои се от разбъркани с лъжица сурово какао, сироп от агаве и кокосово масло... комбинация с интензивен и естествен вкус, която вече обожавам... май повече от разтопения на водна баня шоколад...


Имаше вероятност и къпиновият сладолед да не оцелее до сглобяването на банановия сплит, защото дегустирането му започна с дървената лъжица, направо от машината... 


Сега съм метнала око на едни браунис с тесто, направено почти изцяло от ядки и глазура от кашу... и нито чаена лъжица захар...

Рецепта за нектарините за 4 порции
(рецепта от RawFoodKitchen)


4 добре узрели, но не меки нектарини
75 гр. кашу
75 гр. бадеми
75 гр. недехидратирани или обикновени кокосови стърготини 
2 супени лъжици суров или обикновен мед
ситно настъргана кора и сок на 1 лимон
1/2 малък банан
щипка сол
1/4 ч. л. ванилов екстракт или ванилия на прах


Всички продукти без нектарините се слагат в кухненски робот и се смилат за няколко секунди, без да е нужно сместта да става на гладък крем. Нектарините се режат на две половини. Половината с костилката може да се издълбае с лъжица. Пълнят се със сместта и се оставят в хладилник за половин час. При сервиране могат да се поръсят с допълнително количество кокосови стърготини. 


Ако нектарините са много меки и не могат да се разделят на половини, може да се нарежат на парченца и да се поръсят с пълнежа. 

Рецепта за бананов сплит с къпинов сладолед за 4 порции
(рецепта от RawFoodKitchen)


4 банана
4 суп. л. натрошени орехи

за къпиновия сладолед
170 гр. или 1 ч. чаша добре узрели къпини
120 гр. или 1/2 ч. чаша суров или обикновен мед (или сироп от агаве за веган вариант*) 
150 гр. или 1 ч. чаша кашу
170 мл. или 2/3 ч. чаша студена вода 
1 суп. л. кокосово олио
1/2 ч. л. ванилов екстракт или ванилия на прах

за шоколадовия сос
2 суп. л. сурово, необработено какао на прах
2 суп. л. сироп от агаве
60 мл или 1/4 ч. чаша кокосово олио

*сиропът от агаве променя съвсем леко вкуса на сладоледа, не съдържа никакви хранителни вещества и е също толкова неполезен за имунната система, колкото бялата и кафявата захар; истински полезните подсладители са мед и кленов сироп

използването на машина за сладолед не е задължително

Първо се приготвя сладоледът.
Кашуто се слага в купа и се покрива с топла вода. Оставя се да кисне един час. 
Къпините и 125 мл. вода заедно с 1-2 щипки сол се слагат в шейкър кана и се пасират. След пасиране сместта се прецежда през голяма цедка поставена над купа. С дървена лъжица се притиска, за да се отцеди сокът по-бързо. 


Към получения сос се добавя медът и се разбърква с телена бъркалка. 
След като е минал един час, кашуто се прецежда и се поставя в шейкър кана. Добавят се къпиновия сос, студената вода /добре е да е преседяла в хладилник поне 15-20 минути/, кокосовото олио, ванилията и щипка сол. 


Ако косовото олио е в твърдо състояние, бурканът се поставя в съд с топла вода /може и от чешмата/ за десетина минути или докато премине в течно състояние. Аз разтапям олиото по този начин преди всяко използване.  


Всички съставки се пасират и се прехвърлят в подходящ съд, който след това се покрива с прозрачно фолио. Оставят се в хладилник за поне 3 часа. Получената смес е около 750 мл.


Ако се използва машина за сладолед, сместта се оставя да се размесва за половин час. След това тя вече е толкова гъста и кремкава, че е готова за директна консумация без да се налага да се оставя във фризер. Ако не се използва машина за сладолед, сместта се разпределя във формички за лед и се оставя във фризер да замръзне добре. И както пише в рецептата, сладоледът няма да е толкова кремкав, но ще е все така вкусен. Не съм опитвала по този начин, но съм любопитна да направя сравнение следващия път. След като сместта е добре замразена, може да се консумира директно под формата на кубчета или кубчетата да се пасират в блендер. 
Ако полученият от машина сладолед няма да се консумира веднага, се прехвърля в контейнер, покрит с фолио или друг подходящ съд и се съхранява във фризер. Преди консумиране е добре сладоледът да се извади от фризера двайсетина минути по-рано, за да се отпусне и загребва от него по-лесно.
Шоколадовият сос се приготвя като се размесят с лъжица всички съставки за него. За кокосовото олио важи условието от по-горе - ако е в твърдо състояние, се разтапя като бурканът се постави в съд с топла вода за десетина минути. 
Сглобяване на десерта. За всяка порция е нужен по 1 банан, който се разполовява по дължина. Поставя се в чиния за сервиране. Отгоре се поставя топка сладолед, полива се с шоколадов сос и накрая се поръсва с натрошени орехи.

петък, август 03, 2012

Средиземноморската страна на Англия: крем чай, изненадващо вкусна храна и красиви гледки от последното графство в края на сушата - Корнуол

в огледалото


"These people really know how to cook" беше коментарът ми след първата вечеря в Корнуол, с което връщам всичките си думи назад, че в Англия не знаят как се готви вкусно и с въображение. Мнението ми се затвърди и по време на целия, малко по-дълъг от уикенд, престой в последното, най-югозападно графство, защото тези там долу, на опашката на острова, си вършат готварската работа перфектно - от предястията до десерта. Семпла и приготвена със свежи продукти, храната може да се мери с тази в средиземноморските страни, естествено без да й липсват онези детайли, които я отличават и характеризират като британска по стил. Като деликатното присъствие на кориандър, например, върху ньоки със сготвени червени чушки, патладжан и пармезан. Или пък малки филета скумрия върху пикантно, обагрено от жълтото на шафран, талятеле с джинджифил /и пак кориандър/, свежи спаначени листа и  2-3 якобс миди, за чийто вкус все още си мечтая. Солидно присъствие на джинджифил и в рибените кюфтета по тайландски, които обичайно се приготвят с бяла риба, чили, лимонова трева и кокосово мляко. И вече смело заявявам, че съм в групата на почитателите на джинджифила. Няма да изпадам в описания и на пилешкото с полента и летни зеленчуци или вариации на тема скумриен ескабеш или рачешко месо... Само ще въздъхна мечтателно 'ако можеха и малко по-насевер така да правят'... Шоколадовата тарта е с добавката кръмбъл и пристига с местната бита сметана /или т. нар. на английски clotted cream, която е защитена от законите на ЕС и може да се произвежда единствено в Корнуол/, от която не само сърцето ами и дъхът може да спре, поради съдържащите се в нея около 60% масленост...
Храната се приготвя бавно. Дори и един обикновен сандвич с пухкав бял хляб и домашно приготвени фиш фингърс или най-семплата и витаминозна зеленолистна салата с кълнове и ядки. Няма нужда да се бърза, все пак сме на почивка. 

а това съм аз - във всяка витрина :-)
...go wild and live the dream...

Почти осем часа с влак и пътуване, изпълнено най-вече в последната си част, наближавайки края на сушата, с красиви морски гледки /жп линията минава съвсем близо до морето, което позволява на пътуващия да откъсне дълго втренчения в лаптопа поглед и просто да съзерцава водна шир или да си намери предизвикателно занимание като правене на снимки от бързодвижещо се превозно средство/ и атмосферата е съвсем различна. Все едно съм в друга страна, мислех си... бели къщи със сини врати, имена на вили, напомнящи далечни и приключенски места, саксии с цветя по тротоари и стълбища, веещи се навсякъде пране и хавлии, безкрайно синя вода и ни един в заплашителни нюанси на сивото облак на хоризонта, и ни една стена, изградена от скучни червени тухли..., а хортензиите... ммм, хортензиите красят всяко едно отворено пространство с пищността и цветовете си.

снимки от влака, на входа на Корнуол

/може да се щракне върху хоризонталните снимки, за да се виждат по-големи/
ах, тези торби от Теско! :-)
отливът оставя много лодки да се препичат на топлия пясък
Сейнт Айвс... съвсем забравих да спомена името на първия морски град, в който избрахме да се подслоним за Корнуолското пътешествие. Пълен повече с безстрашни гларуси, кръжащи и разхождащи се навсякъде, отколкото с туристи. Обичам такива курортни места, които и в пика на сезона позволяват спокойно да се мотаеш и снимаш по непретъпканите от хора улици или да не се налага да чакаш на опашка, за да получиш маса за вечеря в заведение. 


/стръмните улици са предизвикателство за пешеходци,  шофьори и...  мобилни телефони; обхватът често изчезва, спускайки се надолу из стъпаловидно наредения град/ 

Местният Тейт също не гъмжеше от посетители... пространствени зали с високи бели стени и тавани, приютили елегантни произведения на съвременното изкуство в ярки и слънчеви, контрастни цветове /текущата изложба на Алекс Кац, която не беше достъпна за снимане/. Всичко издържано в пълна хармония с духа на очарователния и артистичен крайбрежен град. А малките галерии са сгушени почти на всеки ъгъл, заедно с чайните стаи - места, където наред с обичайната селекция от чай и сладкиши, се сервират и т.нар. cream teas (традиционни за Корнуол и съседния Девън), които не са нито сметанови чайове, нито пък чай с крем с карамелен или лешников аромат /например/, както аз бях започнала да си фантазирам, повлияна най-вече от това, което се предлага в комерсиални вериги кафета. 


/в една от галериите попаднах на скулпторско ателие... разхвърляно и в бяло.../

Поднос с черен чай и мляко, една или две скони, ягодово сладко и местната сметана clotted cream. Не тръгнах към най-близката чайна неподготвена. Прочетох в уикипедия кое как се консумира - сконите се режат на две и в Девън - първо се маже сметаната, а после сладкото, в Корнуол наобратно. 


Моята скона беше снимана и изядена, а аз продължих разходката си по оживена търговска улица, където забелязах няколко рекламни постера с намазани с дебел пласт сладко скони и в центъра на всяка - сметана. Съвсем не съм имала намерение да демонстрирам традиции от Девън, както се вижда на по-горе :-).


Имах късмет да опитам и една наистина смела и модерна интерпретация на поднесения по корнуолска/девънска традиция чай. В малка еспресо чаша - крем брюле, приготвен с онази сметана, желе от малини и розе, маслено-бадемова бисквита, чаят - под формата на парфе от ърл грей. Имах и още по-голям късмет да направя снимки на всичко това, защото ако трябва да бъда честна, не съм почитател на развихрянето с фотоапарат по кафета и ресторанти :-).


Обратно към улицата, където възрастен мъж от Канарските острови се опита да започне разговор докато снимах поредната саксия с цветя от пет различни ъгъла... "Аха, рози, манастири и планини" възкликна като разбра от къде идвам :-)...


А ето го и моят флаг /в Труро, на една редичка с други знамена/:


До самия край на сушата така и не стигнах, но се отдалечих за разходка до съседния залив Карбис Бей. По тесни, сенчести пътеки, минаващи покрай вили с красиви градини и гледка от високо към синия и притихнал под слънцето океан се отзовах в населено място с предимно летни къщи, една църква и... италиански ресторант с гордо развяващи се пред него италиански знамена. Моят приятел (между другото италианец), който винаги подминава подобен тип места с насмешка и хаплив коментар  не само че се съгласи да останем за обяд ами и оцени позитивно качествата на приготвеното по съвсем семпъл начин филе от скумрия с картофи и зелен сос /нито вкусът на пушената, нито този на сготвената прясна скумрия имат нещо общо с това, което в детинството ми обичайно се приготвяше на скарата на терасата в "деликатесен" вариант с доматен сос;отварям скобата понеже често цитирам ястия с тази, както напоследък се убеждавам, вкусна рибка/.


Всичко е семпло и привличащо вниманието ми... обяснимо е и честото присъствие на това прилагателно в текста...


Двата дни и половина на ръба на океана бързо се изнизаха. Събираме пак багажа. 


С голяма радост напускаме почти клаустрофобичната в хотел без звезди стая /стойността на подслона по тези места е почти като вкусна на морската вода, меко казано солена; може би това обяснява липсата на големи потоци от туристи/ и се отправяме към главния град на Корнуол - Труро.


В понеделник сутрин не се забелязваше особено оживление по улиците. А още към 15.30 ч само по пейките на централния площад малко на брой и предимно възрастни хора почиваха на сянка след пазар.


Час и половина и вече бяхме пребродили всички основни улици. Без наличието на фотоапарат, който да изкушава любопитния турист да снима всяка тротоарна плочка и всеки прелитащ наблизо гларус, времето за разходка може чувствително да се намали.


Около хиляда висящи кошници с цветя, забележимо словесно присъствие на лимони, приятни малки заведения /предлагащи и тук изключително вкусна храна/ и витрини в любимия ми крайбрежен винтидж стил. 

магазинът за платове
coastal chic

Да не забравям и катедралата...

...снимана на тръгване от влака...
Не можах да посетя градския музей, за да науча защо наоколо има лимонова улица, лимонов площад и лимонов кей, понеже се отправих на еднодневно пътуване по реката до съседното пристанище Фалмут. Последният, четвърти, слънчев ден премина в обиколка на замък и прилежащите към него музей и чайна стая, в която се случи едната от дегустациите на гореописания крем чай.

бойно учение на пирати

Няма да пиша заключение, защото мисля пак да се разходя по тези земи, ако имам голям късмет, догодина... 


А сега се захващам най-сетне с приготвянето на тия скони, че само това още не се е материализирало от моята кухня ...:-)