вторник, септември 25, 2012

Малка празнична лимонова торта с рикота, сметана и лимонов крем


Успях да се класирам за последните дни на лятото с тази малка торта, подходяща за летен рожден ден. Не опитах вкуса й с чаша студена домашна лимонада, но пък свежата й лимонова енергия действа добре на сетивата насред седмица, изпълнена с неспирни дъждове. 

имах късмет да улуча и септемврийския дъждовен период в Сицилия

Вкусът е преобладаващо лимонено-рикотен и идеален за любителите на силни лимонови изкушения в сладък вид. 

домашен лимонов крем

Изпълнението не е сложно, рецептата е от книга за начинаещи кулинари, но е добре планирането на тортата да стане няколко дни предварително. Аз започнах да я приготвям два дни по-рано като първия ден направих лимоновия крем, а втория ден - самата торта, което ми отне около 4 часа, но това включва престояването на крема и после тортата за по половин час в хладилник и правенето на снимки след почти всяка стъпка. 


Сглобената накрая торта се оставя да престои в хладилник за една нощ преди да се консумира. Приготвянето на лимоновия крем може да се направи в деня на правене на тортата - въпрос на предпочитания и планиране на времето. 


Имайки впредвид, че най-сложните неща, наподобяващи торта, които съм правила досега са тези две двупластови творения, тази четирислойна лимонка ме изнерви само с хоризонталното рязане на блатовете - досадно, много досадно. Накривих ги малко, но накрая при рязането на парчетата, това не личеше въобще. Второто нещо, което си мислех, че ще ме провали е измазването. Снабдих се с един от онези широки ножове, тип метална шпатула и действието приключи сравнително бързо. Накрая надписът се шприцова бавно и търпеливо, но тази част може да се пропусне и просто да се декорира с лимоновия крем като се шприцоват заврънтулки в свободен стил. 


Рецепта
(от thegbbakeoff)

за блатовете
6 големи яйца, на стайна температура*
175 гр. захар
175 гр. брашно

*добре е продуктите да са с еднаква температура, за да може да се вкара, колкото се може повече въздух в сместта и накрая блатовете да се получат въздушно-леки, затова яйцата се изваждат от хладилника поне два часа предварително

за лимоновия сироп
100 гр. захар
1-2 лимона

за рикотено-сметановия крем
250 мл течна пълномаслена сметана, добре охладена
2 суп. л. захар
500 гр. лимонов крем*
400 гр. рикота

*лимоновия крем съм приготвила по рецептата в края на тази публикация, но може да се използва и всяка друга любима рецепта за лимонов крем

за декорация
50 гр. филирани бадеми
2 суп. л. лимонов крем

1/ Приготвяне на блатовете
Използвала съм две малки тави с диаметър 19 см и височина 4 см, в които по равно се разпределя сместта. Приготвянето им е същото като в тази рецепта - първо се намазняват вътрешните стени с помощта на четка и след това дъната се покриват с предварително изрязани кръгове хартия за печене.
В голяма купа се разбиват яйцата на ниска скорост на миксера само докато се смесят напълно. Добавя се захарта и разбиването продължава на най-висока скорост на миксера за около 5 минути - докато сместта увеличи значително обема си и стане гъста и светла на цвят.


Една трета от брашното се пресява директно в купата и се размесва с помощта на голяма метална лъжица като хубаво се минава по стените и сместта се обръща отдолу нагоре, за да се поеме цялото брашно. Същото се повтаря с останалите две трети от брашното - след всяко добавяне се размесва до пълно смесване. 


Така получената смес за блатовете се разпределя по равно между двете форми - при мен всяка част тежеше около 320 грама. 


Пече се за 20 минути на 180 С в /160 С вентилаторна/ предварително загрята фурна докато блатовете се надигнат почти до ръба на формите и повърхността е златисто-кафява. Като се докосне повърхността леко с пръсти, трябва да се усеща плътна, няма нужда да се проверява с клечка.
Блатовете се изваждат от фурната и с помощта на нож със заоблен връх се минава по стените на формите, за да се освободят и да се отлепят по-лесно. Решетката, върху която ще изстиват блатовете се покрива с хартия за печене и се поръсва равномерно със захар. Внимателно формите се обръщат върху приготвената хартия и блатовете се оставят да изстинат напълно. 


Ако захарта не е разпределена равномерно, част от блата може да залепне за самата хартия, но това не е притеснително, защото в рецептата дори се препоръчва по желание да се изреже изпечената повърхност на всеки блат.

2/ Приготвяне на лимоновия сироп
В малка тенджерка или друг подходящ съд се поставят захарта и 100 мл вода. Настъргва се кората на единия лимон, ситно и се добавя. Кората на втория лимон се обелва внимателно, нарязва се на тънки лентички, които по-късно ще се използват за декорация. Поставят се в купа и се покриват с фолио или чиния, за да не изсъхнат докато се приготвя тортата. Аз съм използвала ето тази белачка, с която се получават много тънки корички. По желание тази стъпка с декорирането може и да се пропусне.


Изстисква се сока от единия лимон и 3 супени лъжици от него се добавят в тенджерката към захарта, водата и кората. Оставя се на бавен огън като се бърка непрекъснато докато захарта се стопи напълно. После силата на котлона може малко да се увеличи, за да може сместта да заври по-бързо. След като заври, се оставя за 2 минути на котлона, за да се образува лек сироп. Снема се и се оставя встрани да изстива.


3/ Приготвяне на рикотено-сметановия крем
Добре охладената сметана се разбива докато се сгъсти. Добавя се захарта и се разбива до образуване на меки връхчета. 


Лимоновият крем се изсипва в купа /ако е направен предварително и съхраняван в различен съд, както в моя случай - в буркан/ и се разбърква леко с телена бъркалка или лъжица. В отделна купа се поставя рикотата и към нея се добавя една трета част от лимоновия крем /около 167 грама/. Разбърква се добре до пълно смесване. 


Така получената смес се изсипва в купата с разбитата сметана и внимателно всичко се разбърква, за да се получи гладък и плътен крем. Покрива се с прозрачно фолио и се оставя в хладилник за поне 30 минути, но не повече от час.


4/ Сглобяване на тортата
Всеки блат се разрязва хоризонтално на две така че да се получат общо 4 пласта. Аз съм използвала къдрав нож за рязане на хляб, но може да се използва и кухненска нишка за рязане на блатове. По време на рязане е добре с едната ръка да се притисне леко горната повърхност. Ако блатовете не са равномерно разрязани, може да се изреже малко от вътрешната част, за да се подравнят, така че при разпределяне на крема, той да не изтича отстрани. 


Върху чиния за сервиране се поставя един блат с изрязаната страна нагоре и се полива или намазва с четка равномерно с една четвърт част от лимоновия сироп. Изчаква се две минути да попие. 


Охладеният рикотено-сметанов крем се изважда от хладилника и малко по-малко от половината от него се прехвърля в отделна купа, която се покрива с фолио и се връща обратно в хладилника - така заделената част ще се използва за покриване на тортата. 
С помощта на удобен нож се намазва върху сиропирания блат една трета от останалия рикотено-сметанов крем. 


В стъпка 3 вече са използвани 167 грама от лимоновия крем. От останалите около 330 грама лимонов крем се взема една трета и с помощта на обратната страна на лъжица се намазва равномерно върху рикотено-сметановия слой. 


Поставя се втория блат, отново с разрязаната страна нагоре и процедурата се повтаря с него, а после и с третия блат. Накрая се поставя последния блат, с разрязаната страна надолу и повърхността се сиропира с последната част от лимоновия сироп. Така сглобеният кейк се поставя в пластмасова кутия за торта или се покрива само с капака и се оставя в хладилника за 30 минути. 

5/ Измазване и декориране на тортата
Охладената торта се измазва със заделения рикотено-сметанов крем с помощта на подходящ нож. 


След това стените се покриват внимателно с филирани бадеми. Върху повърхността могат да се шприцоват хаотично ивици от заделените 2 супени лъжици лимонов крем и накрая да се поръси с ивици лимонови кори. 
Надписът го направих първо с клечка за зъби и после внимателно с шприца изписах буквите с лимонов крем.
Готовата торта се поставя /както е върху чинията за сервиране/ отново в пластмасовата кутия, покрива се с капак и се оставя в хладилник за една нощ преди да се разреже. Добре е преди консумиране след като тортата се извади от хладилника да се изчака половин час и тогава да се реже на парчета и сервира, но аз тази стъпка я пропуснах.
Тортата може да се съхранява в кутия с капак в хладилник до 3-4 дни. 

вторник, септември 11, 2012

Портокалово суфле с Гран Марние


Понякога през лятото ми се случва да намеря едни много сочни портокали - малки и грозновати, с толкова неугледна външност, че да те накарат да дочакаш студеното време, когато ще могат да се намерят от онези хубавите, с лъскава кора. Купувам ги рядко и обикновено, за да направя сок от тях. После се сетих, че и за суфле ще станат. Обичам плодови суфлета, а това портокаловото с Гран Марние отдавна ми беше грабнало вниманието - топъл десерт с много свежест, портокалова една такава, зареждаща с позитивност. Бях чела в едно списание (от тези тематичните, които се намират във фризьорските салони), че ако човек се чувства подтиснат продължително време е добре да изяжда по един портокал на ден за повдигане на духовете. Сетих се с насмешка за тая препоръка докато дълбаех с лъжицата в топлата чаша, пълна с портокалова сладост. Зимен десерт, помислих си, но и на прага на сезоните, с тези променливи дни, в които се чудя да пренареждам ли дрехите в гардероба или да изчакам завръщането от още една кратка лятна пауза, ми подейства доста добре. 

тези, всъщност, съм ги подбрала доста фотогенични

В рецептата от ZenCanCook  шест половинки от портокали служат като формички за шест порции. В обикновени чаши или форми за суфле продуктите биха били достатъчни за двама, трима души. Импровизирах с количествата, за да направя смес за две порции и въпреки че не беше достатъчна, за да напълня догоре втората чаша и двете суфлета се издигнаха до почти еднаква висота, с което портокаловата мисия беше успешно изпълнена.


Рецепта за 2 суфлета в чаши с вместимост 200 мл 
/от zencancook/

3-4 портокала
2 големи яйца
5-6 суп. л. захар
2 суп. л. царевично нишесте
1 суп. л. Гран Марние или портокалов ликьор
около 20 гр. масло за намазване на формите 
пудра захар за поръсване

Яйцата се изваждат от хладилника и се оставят на стайна температура за 1-2 часа. 
1/Първоначално мислех да използвам 4 портокала, но тези бяха много сочни и от 3 успях да добия поне 150 мл сок. Не съм го мерила, но ми изглеждаше достатъчно за две суфлета, които накрая се получиха много ароматни. Като цяло е добре да се използват наистина сочни портокали, а не от онези суховатите с блед цвят.
Кората на един портокал се настъргва ситно и се заделя. В купа се изцежда сокът на портокалите, които се използват - 3 или 4 и се оставя встрани.


2/ В друга купа се поставят отделените жълтъци. Белтъците се заделят и се разбиват на по-късен етап. Към жълтъците се прибавят 2 суп. л. захар и царевичното нишесте. Разбърква се с телена бъркалка докато се получи еднородна смес. 


Добавя се портокаловия сок и се разбърква още веднъж, за да се смеси добре. Изсипва се в тенджерка или друг подходящ съд


и се оставя на котлон на средно силен огън като се бърка непрекъснато с телената бъркалка докато сместта се сгъсти и стане като крем. Това отнема около 5 минути. Снема се от котлона, прибавят се настърганата портокалова кора и Гран Марние или портокалов ликьор, разбърква се, прехвърля се в чиста купа и се оставя встрани да изстине напълно. 


3/ През това време се приготвят формите. Аз съм използвала обикновени чаени чаши, всяка с вместимост 200 мл. Могат да се използват и форми за суфле. Маслото се разтапя на бавен огън. С помощта на четка се мажат дъното и стените на формите като се правят вертикални движения с четката отдолу нагоре. Правилното приготвяне на формите е важна стъпка за успешен краен резултат. Писала съм повече в предишни публикации за този тип десерт. След това се оставят в хладилник за пет минути да се стегне добре маслото. Намазват се по същия начин с втори пласт масло и се покриват със захар. Това се прави като се изсипе по една супена лъжица захар на дъното на всяка форма и под наклон се завърти така че да се покрият плътно стените. Оставят се встрани.


4/  Белтъците се разбиват на средно висока скорост на миксера докато се образуват меки връхчета, които задържат формата си. Добавят се постепенно 1-2 суп. л. захар и се разбива на най-висока скорост само докато започнат да се образуват твърди връхчета, които могат да задържат формата си. 
5/ Една трета от разбитите белтъци се добавя към изстиналата портокалова смес. Разбърква се с телена бъркалка до еднородност, за да се "отпусне" сместта. Останалите разбити белтъци се добавят на два пъти като след всяко добавяне се размесва внимателно с шпатула до пълно смесване.


6/ Формите се пълнят догоре с така приготвената смес. Повърхността се заравнява с нож и ръбовете се почистват от полепналата смес със салфетка или кухненска хартия. 


7/ Фурната се загрява до 180 С /160 С - вентилаторна/ като в нея се поставя плитка тава /най-добре с дебели стени, а не от онези леките за печене на бисквити/. Когато е достигната необходимата температура, тавата се изважда и в нея се поставят приготвените форми. Пече се за 15-20 минути. Вратата на фурната не се отваря по време на печене. 
Суфлето се сервира веднага, защото бързо губи от обема си  при рязката смяна на температурата. Поръсва се с пудра захар по желание.  

вторник, септември 04, 2012

Суровояден смокинов пудинг


"Любимият плод на мързеливия готвач са смокините" четох преди седмица в един вестник и след краткото интро, обясняващо как за три минути може да се спретне десерт или предястие с тях, бяха поместени на две големи страници към десетина рецепти /дано не преувеличавам/, използващи смокините за приготвянето на пица с шунка, салата с рукола и лешници, някакви вкусотии със синьо сирене и разни други неща, чиято същност е в тематично несъответствие с мисията на сладкозъбния ми блог :-). 


Рецептата, която си избрах да публикувам е много по-лесна за изпълнение, отколкото предполага претенциозното й наименование. Няколко шепи добре узрели смокини, смлени в кухненски робот заедно с малко какао и това е - здравословен десерт, пълен с полезни вещества и фибри. Звучи като реклама на хранителна добавка, но всъщност е нещо, което не съдържа антислепващи агенти и ядливи химикали с кодирани наименования, а плодове в най-общия случай от градината зад блока или дървото на съседа или както е при мен - от слънчева Турция :-)... въпрос на местонахождение. Ако смокините са с ясен произход, както в първите два примера, дори няма нужда да се белят.


Рецепта за 2 порции
/от rawfoodkitchen/

12 добре узрели смокини /около половин килограм/
1 суп. л. сурово или обикновено какао
щипка сол
пресни листа мента за декорация, по желание

Ако смокините са домашни може и да се смелят без да се белят като трябва да се отрежат опашчиците. В противен случай, ако са с неясен произход /купени от магазин или пазар/ е добре да се почистят. Поставят се в кухненски робот с щипка сол и малко вода по желание и се пюрират. Две трети от сместта се прехвърля в купа. Към останалата част се добавя какаото и се смила отново. 


В чаши за сервиране се разпределят двете смеси като се редуват, за да се получат пластове с различен цвят. Декорират се с ментата и преди сервиране се оставят в хладилник за няколко часа да се охладят.

неделя, септември 02, 2012

Семпъл чийзкейк със стафиди и едно тихо присъствие на есен



Рецептата съдържа основните продукти за приготвяне на обикновен чийзкейк - яйца, заквасена сметана и крем сирене с основа от натрошени бисквити и разтопено масло... нищо претенциозно и никакъв топинг, само шепа ароматни стафиди, напоени предварително в портокалов сок или алкохол... кремкаво и семпло. 


Начинът на приготвяне е на принципа на west coast чийзкейка, за който съм писала тук. При него няма нужда нито от печене на водна баня, нито от дълъг 5-6 часов престой във фурната, с цел избягване на пукнатини по повърхността, нито пък съм се занимавала да приготвям така вкусните трохи от грахамови крекери. 


Цветът на ароматните стафиди /а и особено в комбинация, в моя случай, с бърбън/ някак ми напомни на есенно-зимните месеци на миналата година, когато започнах експериментите с едни опасно-алкохолни отвари, въвличащи освен всичките градуси от напитките, и разни сушени плодове и ядки, та и затова планирах публикуването на рецептата за едно време, в което преобладаващите цветове от градския пейзаж са жълто-оранжеви и с дъх на сухи листа от затрупаните от шума тротоари... През последните няколко дни, обаче, ми се случи да скоча от сандалите в чорапите, и оттам в ботушите и да се разхождам предимно с чадър под оловното небе... лавандуловите храсти наоколо започнаха да съхнат, а локвата пред балконската врата си седи все така с размери на мини езеро в парк. 


И въпреки че растителността от всякакъв тип все още не е загубила късно-лятна си, тъмнозелена  красота, а присъствието на нападали сухи листа е по-скоро с епизодичен характер, есента тихо пристъпва насам... Не знам кога точно ще се настани с всичкия си антураж и хубост и все още тая надежди, че края на септември може още веднъж да поднесе някоя трийсетградусова десетдневна изненада, но знам, че моментът за един чийз със стафиди е тъкмо сега. :-)


Рецепта
(от thegbbakeoff)
за основата
150 гр. бисквити
50 гр. разтопено на бавен огън масло

за пълнежа
600 гр. сирене Филаделфия
2 суп. л. брашно
175 гр. захар
1/2 ч. л. ванилов екстракт
2 големи яйца+1 жълтък
285 мл заквасена сметана
40 големи стафиди, напоени предварително за една нощ в 2 суп. л бял ром или портокалов сок*

*аз използвах малки стафиди и в този случай може да се добавят малко повече; оставих ги да се напоят в 1 суп. л. портокалов сок от кутия и 1 суп. л. бърбън; може да се използва и друг подходящ за случая алкохол като бренди или друг тип уиски

Според рецептата се използва тава със закопчалка с диаметър 20-23 см. Аз разпределих сместта в 4 малки форми, за да придам на чийзкейка малко по-различен вид.
1/ Бисквитите са смилат в кухненски робот, за да станат на трохи. Изсипват се в купа, добавя се разтопеното масло и всичко се разбърква с лъжица до пълно смесване. Изсипва се в предварително намазнена тава и с помощта на обратната страна на лъжицата се разпределя равномерно по дъното и до средата на стените на формата като се притиска. Пече се в предварително нагрята на 180 С /160 С вентилаторна/ фурна за 5 минути. Изважда се и се оставя да изстине докато се приготвя пълнежът.
2/В купа се поставят крем сиренето, брашното, захарта, ваниловият екстракт, яйцата, жълтъкът и половината от заквасената сметана и се разбиват с миксер на най-ниска степен докато се смесят напълно. Не бива да се разбива твърде дълго и да се позволява на сместта да образува балончета, понеже накрая, след печене, пълнежът няма да се получи равномерно кремкав. 
Накрая се добавят отцедените стафиди и се разбърква с лъжица. Могат да се заделят няколко стафиди за декорация накрая. 
3/Така приготвената смес се изсипва във формата с бисквитената основа. Формата се поставя в плитка тава и се оставя да се пече 40 минути в предварително нагрята на 180 С /160 С вентилаторна/ фурна. Чийзкейкът се изважда и се оставя на стайна температура за 5-6 минути. След това отгоре са изсипва предварително разбърканата с лъжица останала половина от заквасената сметана и се заравнява леко. Пече се още 15 минути. Изважда се от фурната и се оставя на стайна температура за около час. Покрива се с прозрачно фолио и се прехвърля в хладилник за една нощ преди да се консумира.