вторник, октомври 23, 2018

Бисквитен кейк от хладилник



Споменах в предишния пост за проблемите с фурната, затова съм решила в следващите три месеца да не пека сладкиши или ако реша да приготвя нещо сладко, то да е избрано внимателно като рулцата с нутела примерно.
Кейкът от хладилник е микс от натрошени бисквити, сушени плодове и орехи, споени с разтопено масло и захар. Добре е да се подберат бисквити, които не са много сладки, понеже тристате грама сушени плодове допринасят с достатъчна сладост.



Рецепта

/от Мери Бери/

175 гр. масло
3 суп. л. захар
100 гр. глазирани череши, нарязани, изплакнати и подсушени
100 гр. фурми, без костилка, нарязани
100 гр. стафиди
100 гр. орехи, натрошени
225 гр. бисквити, натрошени

Форма за кейк с падащо дъно или със закопчалка и с диаметър 20 см се застила с хартия за печене.

В малка тенджерка се поставят маслото и захарта и се разтапят на слаб огън. След като маслото се разтопи, котлонът се засилва и сместа се оставя да ври 3 минути като се бърка непрекъснато с лъжица. Снема се от котлона и се оставя встрани да изстине напълно.


В голяма купа се поставят черешите, фурмите, стафидите, орехите и бисквитите и всичко се залива с охладената маслена смес. Разбърква се и се прехвърля в предварително приготвената форма. Оставя се в хладилник да се стегне за поне 4 часа.


понеделник, октомври 08, 2018

Съвсем обикновен бял хляб


Октомври, първата ми пролет от обратната страна на Земята. Навън е 27 С, а аз се преструвам, че е есен, въпреки слънцето, въпреки летните дрехи в гардероба и въпреки календара. Търся сенките по тротоарите и се опитвам да свикна с мисълта, че от сега до януари няма да ми трябват шал, или палто, или тромави зимни ботуши. Времето е подходящо тъкмо като за някой цветен замразен десерт, вместо това аз съм тръгнала към другата крайност - топло печиво, едно от най-лесните и с най-малко съставки - обикновен бял хляб.
По време на печенето установих, че фурната във временното ми убежище има само долен реотан, което ме хвърли в истинска паника. Хлябът пак се изпече, но външния му вид е далеч от очакванията ми, което ме навежда на мисълта, че следващите публикации трябва да са с участието на хладилник или котлон :-)

Рецепта за 1 хляб
/от bbcgoodfood/

500 гр. брашно
2 ч. л. сол
7 гр. суха мая
3 суп. л. зехтин
300 мл вода

В купа се смесват брашното, солта и маята. Прави се кладенче в центъра на брашното и се изсипват зехтинът и водата. Всичко се смесва добре и се изсипва върху набрашнена повърхност. Меси се докато тестото стане еластично и гладко - около 10 минути.


Тестото се прехвърля в чиста и леко намаслена купа. Покрива се с фолио и се оставя да втаса за 1 час. За това време тестото трябва да е удвоило обема си.
Плоска тава се покрива с хартия за печене. Тестото се удря с юмрук в центъра, за да се изкара въздуха и се оформа на топка. Прехвърля се върху хартията за печене, покрива се отново с фолио и се оставя за още 1 час да престои.
Фурната за загрява до 220 С. Тестото се поръсва с малко брашно и с острието на нож се реже повърхността така че да се образува кръст с дължина около 6 см.


Пече се 25-30 минути или докато хлябът стане златист. Като се потупа от долната страна, хлябът трябва да бие на кухо.

четвъртък, септември 27, 2018

Рулца с нутела, сусам, лешници и портокалова кора



Септември, есента мързеливо избутва лятото, с тичащите по тротоара листа, обагрени в бледо жълто. Пухкави пуловери се гиздят из магазинските витрини. Цветарите вече са изнесли новата реколта от бръшлян и пирени...


Вървя, вървя, вървя по дъждовните улици, а мислите ме водят на далече - до обратната страна на Земята, където лятото не си отива. Какво ли ще е там? Какво ли ще сготвя в онова оскъдно обзаведено подобие на кухня с една микровълнова и една термокана, как ще пиша блог без да имам миксер? А формите за кейк и мъфини? Ами шпатулите и бъркалките? Готварските ми книги...Те ще пристигнат чак след три месеца заедно с останалата част от покъщината... мебелите, дрехите, книгите, плочите и любимият грамофон...


Лесно е, мисля си - ще замеся хляб, ще редя баклави, кифли мога да разточа - за тях няма нужда от много. От този тип е и днешната рецепта - рулца, които се приготвят без необходимостта от много кухненски уреди. Е, отскочих все пак до местния Кмарт за точилка, шпатула, мерителни лъжички и везна...

Рецепта за 7-10 рулца
(Йотам Отоленги)

150 гр. брашно с високо протеиново съдържание /за хляб/
3/4 ч.л. мая на прах
1 и 1/2 ч.л. захар
3 суп. л. зехтин
1/4 ч. л. сол
65 мл. хладка вода
40 гр. лешници
20 гр. сусам
150 гр. нутела
1 портокал
пудра захар за поръсване

В купа се поставят брашното, маята, захарта, зехтинът и солта и се разбърква с лъжица. Бавно се добавя водата и всичко се разбърква с шпатула докато се получи тесто.
Ръцете се намасляват с малко зехтин и тестото се меси 3 минути докато стане меко и еластично. Прехвърля се в намаслена купа и се покрива с чиста кърпа. Оставя се да втаса за 40 минути.


През това време лешниците и сусамът се запичат леко на котлон за не повече от 5 минути. Лешниците се нарязват на едро и се смесват със сусама в купа. След това нутелата се затопля леко на котлон само колкото да се отпусне, така че да се размазва лесно. Настъргва се 1 ч.л. от кората на портокала.


Фурната се загрява до 240 С. Тестото се разточва върху набрашнена повърхност под формата на четириъгълник с размер 30х40 см. При мен се получи нещо от сорта на 30х30 см, за това и се получиха само 7 рулца. С помощта на шпатула се размазва нутелата върху тестото като се оставя 2 см борд от горната страна. Поръсва се с портокаловата кора, следвана от лешниците и сусама /настрана се оставя 1 суп. л. от сместа със сусам и лешници/. От към дългата страна тестото се навива на руло и се нарязва на рулца с дължина около 3 см. Рулцата се прехвърлят в тава за печене, покрита с хартия за печене. Пекат се 8 минути. След изваждане се поръсват с пудра захар и си сервират.

петък, септември 07, 2018

Есенна павлова с грозде и основа от аквафаба


Тази павлова е 100% веган благодарение на магическото свойство на нахутената вода или по-изтънчено казано аквафаба, да замества ролята на разбити белтъци. Това е първият ми опит с аквафаба и трябва да кажа, че съм изумена от този научно-кулинарен трик.



Резултатът на пръв поглед е същият като този при разбиването на белтъци само че при печенето голямата целувка не успя да задържи формата си. Вместо това набъбна по обем, което ме накара да съжаля, че не съм използвала по-голяма тава за печене, и после се превърна в нещо наподобяващо огромна, но и много крехка целувчена пита, която след изваждане от фурната не успя да понесе тежестта на топингите и продължи да губи форма.


Крайният резултат на външен вид не изкушава окото и дори си мислех да не правя публикация, но пък цялото начинание го приемам като кулинарен експеримент, проведен от любопитство, за който си заслужава да бъде писано. Вкусът на целувката е много подобен на класическата белтъчна целувка, но с почти незабележими нюанси на нахут.


Вместо разбита сметана съм използвала кокосово кисело мляко, но за тази част от павловата може да се използва и всякакъв друг веган заместител, според въображението - соево кисело мляко или разбита кокосова сметана. Плодовете също са по избор. Гроздето е плод, който рядко се използва при приготвянето на сладкиши и десерти и понеже сега му е сезона, реших да "коронясам" павловата си точно с него.
Този веган прочит на един класически австралийски десерт е и последната рецепта, която публикувам от английски си дом. Следващата ще бъде от слънчева Австралия и една доста оскъдно обзаведена кухня.

Рецепта

за основата

1/2 ч.ч. нахутена вода /това е водата от една консерва нахут/
1/2 ч.ч. захар

за средния слой

около 300 гр. кокосово или соево кисело мляко или разбита кокосова сметана

за горния слой

около 200 гр. плодове по избор

Нахутената вода се изсипва в голяма метална купа и се разбива на висока скорост на миксера за 6 минути. За това време трябва да започнат да се образуват връхчета, които запазват формата си. Прибавя се постепенно захарта и разбиването продължава още 5 минути. Сместа се разстила върху покрита с хартия за печене тава и се пече 1 час и 15 минути на 120 градуса във фурна с вентилатор. Оставя се да изстине преди да се отлепи от хартията и се постави върху чиния за сервиране. Върху основата се разстила киселото мляко и след това се поръсва с плодове по избор.

Парченце от града: Палермо


Разходка из слънчевите улици на сицилианската столица.