Ягодова тарта с шам фъстък и едно закъсняло лято

Краят на септември се изнизва бавно. Вече е есен, а слънцето не спира да изпълва с присъствието си последните дни на месеца.

Сякаш лъчите се опитват да компенсират за липсата на истинско лято след дъждовните юли и август.

Гледам прогнозата за времето и не мога да повярвам на предречените 26 С до края и на тази седмица.

Чаша кафе на терасата, слънчева прогноза, изоставени летни дрехи, моменти от слънчева разходка в парка

Най-сетне ще мога да си облека и най-тънките летни дрехи, които тъжно чакаха в гардероба почти три месеца да се разходят на слънце.

Късчета от слънчева разходка

И в този закъснял летен дух на позитивност направих ягодова тарта с шам фъстък и малинов конфитюр. 

Мислех си, че пай или тарта с ябълки и/или орехи би бил чудесен за отбелязване на началото на есента, но аз все още не усещам тя да е тук.

Тази тарта с блат на маслена основа е сравнително бърза за приготвяне и ми остави достатчно време да се размотавам навън под мързеливите слънчеви лъчи.

Рецепта
от The GB Bake Off

За масления блат

200 гр. брашно
50 гр. шам фъстък, без черупките
щипка сол
75 гр. пудра захар
175 гр. масло, нарязано на кубчета
2 големи жълтъка

За глазурата

500 гр. ягоди
200 гр. малинов конфитюр или желе от френско грозде

За топинга

25 гр. шам фъсък, без черупките
50 гр. обикновена захар


В кухненски робот или блендер се поставят брашното, ядките и солта и се разбиват докато се смесят - за не повече от минута. 

Добавя се пудрата захар и се разбива за няколко секунди само докато се смеси с другите съставки. След това се добавя маслото и се разбива за около 15 секунди, докато сместта заприлича на трохи. Докато робота е още включен, се добавят жълътците през улея и разбиването продължава само докато те се смесят - няколко секунди.
Оформя се тесто във формата на плътен диск, завива се в прозрачно фолио и се оставя в хладилника за половин час.

След като се охлади, тестото се поставя върху парче пергаментова хартия за печене и се разточва /точилката се поръсва с брашно/ на кора с диаметър 23-26 см. Края на тестото се притиска с пръсти, за да се оформи вълнистата декорация. Мен малко ме беше страх да притискам и по време на печене, назъбения ръб почти се сля и изчезна.

Тестото заедно с хартията се поставят в тава за печене и се набожда с вилица, като се внимава да не се боде по края. Връща се обратно в хладилника да се изстудява за 15 минути или докато се стегне хубаво.
Фурната се загрява да 180 С /или 160 С ако е вентилаторна/ и блатът се пече за 20 минути, докато леко се зачерви. Изважда се и се оставя да изстива в тавата за половин час. След това заедно с хартията се поставя върху решетка, за да изстине напълно. Накрая блатът се поставя в голяма чиния или друг съд за сервиране.
Ягодите се почистват. Добре е да се използват по-малки ягоди. Ако са твърде големи като тези, които аз използвах, може някои от тях да се нарежат на половинки или четвъртинки. 

Поставят се върху блата с връхчетата нагоре като се започва от центъра и се продължи спираловидно към периферията. 

Малиновия конфитюр се поставя в малък дълбок тиган и се загрява на слаб огън като се бърка, за да се получи гладка смес. Когато започне да ври, се снема от котлона и се полива върху ягодите. 

Така приготвената тарта се оставя на стайна температура за три часа преди сервиране. Поръсва се с карамелизирания шам фъстък преди консумиране.

За карамелизиране на шам фъстъка, захарта с ядките се 

поставят в тиган на средно силен огън и се оставят докато захарта се стопи и стане на карамел. Тиганът се разклаща често, както е върху котлона, за да се стапя захарта равномерно. 

Карамелената смес се изсипва върху пергаментова хартия, поставена в тава и се оставя да изстине. След като се втвърди, се начупва или нарязва с нож на малки парченца и се поръсва върху ягодите.

Черешов чийзкейк и мохито макарони за рожден ден

Притисната между няколко пътувания трябваше да приготвя празнична вечеря и сладкиш за рождения ден на моя любим. Нямах много време да пазарувам и да готвя супер специални неща, а исках да направя десерта един ден по-рано, за да ми е по-лесно. Много ми се правеше тирамису, но рожденикът отказва да консумира кофеин след 12 на обед /аз пък толкова обичам да пия кафе към 10 вечерта :-)/ и за това трябваше да избера нещо, което не съдържа шоколад или кафе и се приготвя със сравнително малко усилия. Чийзкейк! Прави се бързо и е толкова вкусен, без значение как импровизираш с пропорциите и съставките. 

В самия пълнеж сложих малини, а повърхността полях преди сервиране с черешов топинг. 

Да, доста е необичайно - смесих две рецепти - череши и малини, по-скоро са подходящи за пай :-)! Вкусно се получи и вместо черешов топинг, може да се направи само с малини и захар, но аз нямах достатъчно малини и грабнах черешите накрая.
Рецептата за кейка е адаптирана /променила съм и количеството на бисквитите/ от BBCGoodFood, а черешовият топинг - от "дръзкият" нюйоркски чийзкейк на SmittenKitchen. Всъщност исках да приготвя точно тази рецепта - цялата, но 5 яйца+2 жълтъка ми се сториха ...ммм...като твърде много протеини :-). 

И знам, че си обещах да не правя френски макарони до края на месеца, но видях тази рецепта и не ми се отлагаше - 

веднага си намерих повод, остана ми и един белтък от чийзкейка, а пък и лайм и мента и зелен цвят - много свежо и подхожда на късносептемврийското слънце.  

Това е най-скоростното ми правене на макарони - използвах само 1 белтък, който оставих да "изтънява" в хладилник за по-малко от 24 часа /някъде кам 20 ч всъщност/. Тези се "поклащат" насам-натам, понеже нямах много време да се разправям с тях, а и станаха доста, доста "високи" - изправиха се гордо на "крачетата".

Мохито макароните за сега са ми номер едно - не знам дали, защото обичам мохито или заради прясната мента, която слагам на каквото ми попадне - паста, салати, морски дарове, сосове...


Първо рецептата за черешово-малиновия чийзкейк

250 гр. бисквити
50 гр. масло
600 гр. сирене Филаделфия или сирене Крема
2 суп. л. брашно
175 гр. захар
ванилия, наколко капки или 1 пакетче суха
2 яйца
1 жълтък
150 мл. заквасена сметана
150 гр. малини

1/ Първо се приготвя бисквитеният блат. Маслото се разтапя на бавен огън. Бисквитите се смилат в блендер или кухненски робот и след това се смесват заедно с маслото в отделна купа. Намаслява се тава със закопчалка с диаметър 22-23 см и бисквитената смес се изсипва вътре. Оформя се блата като сместта се притиска с обратната страна на лъжица по дъното и нагоре до средата на стените на тавата.

Може бисквитения блат да се разпредели само по дъното на тавата, но тогава трябва да се използват два пъти по-малко бисквити. Аз го разпределих и по стените, понеже исках кейкът да има малко по-празничен вид :-). Така приготвената тава се оставя в хладилника, докато се приготвя кремът.
2/ Крема сиренето, брашното, захарта, ванилията, яйцата, жълтъкът и сметаната се поставят в голяма купа и се разбиват с миксер на най-ниска скорост, докато се смесят напълно. 

Сирене Филаделфия

Добавят се малините и сместта се разбърква леко.  Изсипва се върху бисквитения блат и тавата с чийзкейка се поставя в по-голяма, плоска тава и се пече в предварително загрята фурна на 180 С /160 С ако е вентилаторна/ за 40 минути.

 
Вратата на фурната е добре да не се отваря по време на печене. След като кейка се изпече, аз изключвам фурната и го оставям да изстине вътре за 4-5 часа, за да не спадне и да не се напука повърхността от рязката смяна на температурата.

След това с нож със заоблен връх отлепям отстрани кейка от стените на тавата, без да я откопчавам и така я оставям в хладилник за поне 6 часа. Преди сервиране се полива с плодовия сос. 
За малинов сос се използват 150 гр. малини и една супена лъжица пудра захар. Поставят се в дълбок тиган на средно силен огън и се варят няколко минути докато малините пуснат сок. Това съм го опитвала преди, но понеже малините ми свършиха, направих черешов сос.


Рецепта за черешовия топинг

  


  
  300 гр. череши, без костилки
  2 суп.л. лимонов сок 
  1/4 ч.ч. захар
  1 суп. л. царевично нишесте
  1/2 ч.ч. вода

В дълбок тиган се смесват всички продукти и се оставят да заврят на средно силен огън. След като заврят, се оставят за 1-2 минути да се сгъсти соса. Тиганът се снема от котлона и сосът се оставя да се охлади преди използване.

Сега напред към френските макарони, които не се съвместяват нито по вкус, нито по стил или дори и цвят с чийзкейка :-). Не мога да посоча логическа причина да ги направя, просто така си бях наумила :-).

Нова пропорция изпробвах отново - 1:1,3:1,6:0,8 - за нея съм споменала в този пост. Пълнежът може да се приготви докато съхнат черупките, понеже не е нужно да престоява в хладилник преди използване.

Рецепта за черупките

37 гр. белтък
48 гр. бадемово брашно
59 гр. пудра захар
30 гр. обикновена кристална захар
зелена боя


Белтъкът трябва да е престоял в плътно затворен контейнер в хладилник, в този случай около 24 часа, но не повече от пет дни. В деня на приготвяне на макароните, се изважда от хладилника и се оставя на стайна температура за поне 2-3 часа.
1/Първо е добре да се приготви тавата за печене. Покрива се с пергаментова хартия и за по-лесно могат да се начертаят кръгчета от обратната страна /ако са от горната страна, се отпечатват после върху самата черупка/ с желания размер /около 2.5-3 см/ на черупките. След това се приготвя пошът като се завинтва накрайник с отвор около 1 см; закрепя се във висока чаша или друг удобен съд, за да се пълни по-лесно след това.
2/В блендер или кухненски робот се размесват бадемовото брашно и пудрата захар за 1-2 минути. След това всичко се пресява в голяма купа, за да се отстранят едрите частици. Този път пресях два пъти, понеже количеството не беше голямо. Накрая остават съвсем малко едри частици, по-малко от супена лъжица, които се изхвърлят.
3/В метална купа се поставя белтъкът и се разбива за около две минути на средно висока скорост на миксера докато се получи пухкава смес. Добавя се постепенно, в рамките на около две минути обикновената захар и след това разбиването продължава за още 1-2 минути на най-висока скорост, докато се образуват твърди връхчета и сместта стане гладка и лъскава. Ако се използва боя, се добавя сега и се правят няколко завъртания с миксера, докато се смеси. Или пък се добавя боята и се размесва заедно със сухите съставки.
4/Сухите съставки се прибавят на 3-4 пъти последователно към белтъчната смес като след всяко добавяне се смесват до пълното им поемане. Това се прави с шпатула като хубаво се минава по стените на купата през дъното и се обръща сместта отдолу нагоре, бавно и внимателно се правят около 10 завъртания след всяко добавяне на суха смес. Крайният резултат трябва да бъде смес с констиненция на лъскава лава и като се загребе да пада бавно надолу. Може да се пробва дали сместта е готова като се вземе съвсем малко количество и се сложи в чиния - ако образува връхче, което не спада надолу след няколко секунди, значи има нужда да се направят още няколко завъртания с шпатулата. Трябва да се внимава да не се бърка твърде много, иначе при печене повърхността на черупките може да се напука. 
5/ Сместта се прехвърля в поша, със завит настрани накрайник, за да не изтече от другата страна докато се пълни.
Върху приготвената хартия се шприцоват кръгчета с горе-долу еднакви размери на разстояние едно от друго.
Дори и първоначално да образуват връхчета, те спадат след няколко секунди. Ако не спаднат напълно може да се потупат леко с мокър пръст.

Оставят се да престоят около час, може и за по-кратко /поне за 20 минути/, за да може по време на печене да се образуват крачета в основата. Може да се изсушат и във вентилаторна печка. Важно е преди да се изпекат да са напълно сухи. Това се проверява като се докоснат леко с пръст отгоре и отстрани. 
6/Фурната се загрява до 150 С и черупките се пекат 10-15 минути, в зависимост от фурната. Ако е много силна, температурата се намаля с 10-20 градуса. Добре е преди 10-тата минута вратата на фурната да не се отваря, а след това да се следят всяка минута, за да не изгорят.  Тези черупки са изпечени на 120С за 23 минути във вентилаторна печка. Важно е при черупките със светъл цвят - като тези бледозелени - да се внимава да не изгорят, тъй като това доста личи след това. При шоколадовите например не е фатално, понеже те така или иначе са с тъмен цвят и изгорялата част не се забелязва.
7/Изваждат се и се оставят да изстинат в тавата за няколко минути. След това се отлепят и се оставят да изстинат напълно върху решетка. Ако се отлепят трудно, хартията се поставя върху навлажнена кърпа или се слага малко вода под самата хартия, както е в тавата като се внимава да не се "наводнят" черупките. Също така може да се оставят с хартията върху решетка за половин час да изстиват и после се отлепят доста лесно. Ако черупките са идеално изпечени, те би трябвало да се отлепят без усилие.
Черупките се мажат от едната страна с пълнежа /или пълнежът се шпирцова/ и се сглобяват.  

Слагат се в пластмасова кутия с капак и се оставят в хладилник да престоят поне 24 часа /или за през ноща/ преди консумиране.

 
Рецепта за лайм-ментовия пълнеж
тя е от The GB Bake Off

1 непълна ч. л. царевично нишесте
20 гр. обикновена захар
сокът на 1 лайм
1 ч. л. прясна мента, ситно нарязана
1 суп. л. бита сметана
1 ч. л. пудра захар


Първо се приготвя сосът с лайм. В малък дълбок тиган се смесват нишестето и обикновената захар, изцежда се сокът на лайма и се добавя 1 суп. л. вода. Сместта се вари на бавен огън като се бърка непрекъснато с дървена лопатка, докато захарта се стопи и сосът се сгъсти. 

Тиганът се снема от огъня, оставя се сосът да изстине и след това се охлажда в хладилник за около половин час.
След това се приготвя ментовия крем. Ситно нарязаната мента се размесва със сметаната; добавя се сосът от лайм и пудрата захар и всичко се разбърква.

 
 Използва се за сглобяване на макароните.

Бисквити... to take away...

 

Приготвих бисквити за из път преди да замина на две кратки пътувания.

Едното ме отведе тук,

Люксембург

където не мога да се въздържа да спомена, че опитах няколко от тези:

Минавах покрай една приказна витрина

и сред множеството цветове на пирамиди от къпкейкс, тарти, пайове, еклери, бриоши и очите ми не помнят какво още видяха,  се усмихваха девет редички от френски макарони. Табелката с вкусовете се беше сгушила някъде измежду всичките сладости, за това си избрах шест по цвят.

Намерих си едни слънчеви стълби, които ми се сториха подходящи за хапване на макарони 

и за по-малко от десет минути и шестте изчезнаха.

Не успях да разгадая само вкуса на зеления, който ми докарваше на зеленчуци и риба :-)
По-късно в разходката крачетата случайно ме отведоха и пред тази витрина

С безбройните бразерита и ресторанти, които на моменти ми се струваше, че са повече и от магазините за дрехи, кулинарното френското влияние се усеща най-силно в града.

И понеже градът беше толкова малък, че успях да го разгледам още първия ден, втория ден го прекарах лежерно в стаята до към обяд заедно с ето тази кутия със сладкиши

и кафе от кутийка /малко в пролетариански стил :-)/

Аз много се впечатлявам от тези красоти, знам че и в България не е трудно да се намерят вкусни еклери, сладки и други десерти от този тип, но в английския град, в който живея положението е безнадеждно - те си знаят мъфини, чийзкейк и браунис, а аз обичам да има разнообразие :-).

 А другото пътуване беше нещо като завръщане, ето тук:

ул. Бенковски, една стена, моят багаж и отражението на СУ в една локва

Бисквитите: едните с шоколад за енергия, а другите с портокал за позитивност.

Рецептата за портокаловите бисквити от блога на Мария е обяснена стъпка по стъпка тук. Те са маслени и съдържат ситно настъргани портокалови корички и прясно изцеден сок от портокал - супер освежително.

След като се направи тестото, се оставя в хладилник за около два часа преди оформяне и печене на бисквитите.

Аз направих половин доза и излезнаха около 25 бисквити.

Тук поствам рецептата за напуканите шоколадови бисквити, която е от едно кулинарно тв състезание. Наричат се напукани /всъщност на английски - crackles/ понеже повърхността им се напуква по време на печене, а не остава гладка. Добре е да се използва черен шоколад с процентно съдържание на какао 70%. Ако шоколадът е млечен, бисквитите стават твърде сладки, ако е с по-голямо съдържание на какао, бисквитите стават твърди и сухи.
И двете рецепти са изключително лесни и бързи за правене. 



Напукани шоколадови бисквити

100 гр. черен шоколад /със 70% какаово съдържание/
100 гр. масло, омекнало на стайна температура
150 гр. ситна кафява захар
1 голямо яйце, на стайна температура /изважда се по-рано от хладилника/
1/2 ч. л. течна ванилия или 1-2 пакетчета суха ванилия
175 гр. брашно за кексове и сладки /то е по-фино от обикновеното и съдържа набухватели/
1/2 ч. л. сода бикарбонат
2-3 суп. л. пудра захар


1/ Шоколадът се начупва на парчета и се слага в достатъчно голяма купа или друг удобен съд и се разтапя на водна баня. Купата не трябва да опира във водата, а водата трябва да е вряла, но не и вряща по време на разтапянето на шоколада. Също така шоколадът не се разбърква, а се оставя да се стопи сам.  

След напълното му разтапяне, купата се отнема от съда с водата, прибавя се маслото и се разбърква с телена бъркалка докато се получи гладка смес. Прибавя се захарта и се разбърква. Сместта се оставя настрана да се охлади за 5 минути.

2/ В отделен дъбок съд се разбива яйцето с ванилията докато се смесят и след това се прибавят в купата с шоколада.
3/ Брашното и содата бикарбонат се пресяват в купата с шоколада и след това всичко се разбърква с дървена лъжица, докато се смеси добре. 

4/ Купата с шоколадовата смес се покрива с прозрачно фолио и се оставя за един час в хладилник.

5/ Загрява се фурната до 200 С /180 С ако е вентилаторна/.
6/ От охладената шоколадова смес се оформят около 30 малки топчета /при мен излезнаха 28/. Пудрата захар се поставя в плоска чиния и всяко топче, едно по едно, се овалва хубаво в нея. 

Поставя се в тава, покрита с хартия за печене. Добре е топчетата да се поставят на достатчъно разстояние едно от друго, за да не се "хванат за ръчички" бисвитите. Аз слагах по 6 топчета в тава и ги опекох всичките на пет пъти едно след друго. 

7/ Бисквитите се пекат 10-12 минути. Изваждат се и се оставят да изстинат в тавата за около 3-4 минути и после се прехвърлят върху решетка, за да изстинат напълно. Издържат затворени в пластмасова кутия около 5 дни.

Излишно е май да казвам, че със сутрешното кафе са...ммм...