За един кестенов крем с шоколад...

... или шоколадов крем с кестени, обърнах няколко пъти прилагателните и се разколебах как точно да го нарека, но понеже кестените са преобладаващата съставка, го оставих като кестенов крем. Толкова бързо го направих, че не знам дали минаха и десет минути преди да го разпределя в чашите. Това дължа основно на късмета, че мога да използвам предварително обработени кестени, без да се налага да ги накисвам, варя, беля и всички останали неща, които им се случват преди да станат подходящи за консумиране. 

Недоверчиво ги подминавах в магазина - привлекателно изглеждащи стъклени буркани с вакумирани кестени и консерви с кестенова паста. Знаех си, че някой ден ще опитам, но отлагах дълго, тъй като моят наследен скептицизъм към нови неща ме беше подготвил за нещо с не особено приятен вкус и може би суховато. Вместо това кестените ме изненадаха със съхранената си сочност и наситен аромат. Дори съжалих, че не взeх още една опаковка, за да я похапна просто ей така, между десертите :-).

Рецептата за кестенов крем с шоколад на Леви засили моята решителност и ето ме сега - тествах две нови неща, от които съм доволна. Тук няма да разказвам кое как се приготвя, понеже  Леви е обяснила всичко стъпка по стъпка. Харесва ми това, че за разлика от рецептите за кестенов мус с шоколад, тази не съдържа сурови яйца. Намирам ги за приемливи в тирамису, но ако са в мус... им се муся. И като цяло идеята и вкусът на този крем са доста по-различни от тези на обичайните шоколадови кремове. Рецептата призовава за черен шоколад, аз съм използвала такъв със 70% какаово съдържание. А вместо карамелена есенция използвах ванилова. 

Кестеновата смес преди да добавя шоколад; не съм я смляла фино в блендера, за това се виждат малки частици

Направих крема в много късния следобед и реших да го съхранявам в хладилник за през нощта, за да мога да направя снимки на следващата сутрин. Приготвих го и преди да разпределя в чашите, реших да опитам съвсем малко... много силен шоколадов вкус, помислих си, това е за любителите на черен шоколад. Имах малко течна сметана в хладилника и ми хрумна, че на следващия ден бих могла да я разбия със захар и да декорирам отгоре, за да балансирам леко вкуса на черния шоколад. Оставих чашите в хладилника и след един час се сетих, че на следващия ден ще бъдат изпотени и не много красиви за снимка. За това ги извадих и ги сложих настрана покрити с чиния. Но преди това пак реших да опитам... съвсем малко... на върха на лъжичката...вече усещах лек и елегантен вкус на кестени. Бях чела, че в този тип кремове, кестените допринасят по скоро с дълбочина и определена констиненция към крайния резултат, отколкото да доминират като вкус. Така че имах предварителна представа и нагласа какво да очаквам. 
На следващия ден след като направих снимки, се изкуших да опитам крема още веднъж преди да съм започнала с разбиването на сметаната. Загребах малко повече и... вкусът на кестени беше вече навсякъде - в чашата, в лъжичката, на небцето ми... нямаше смисъл да добавям сметана - шоколадовият аромат нежно се беше разлял в кестеновия. 

Дори вече и не съжалявах, че не съм направила от онези малки пандишпанови блатчета от снимките на Леви. Толкова бързо се справих с моята чаша, че единствено си мислех как вместо половин е трябвало да направя цяла доза... Дълго описание направих, получи се почти като есе, но понякога ми е трудно да обяснявам нещата ясно и в три изречения (примерно). Не знам дали е добре кремът да се остави да постои за известно време, за да се смесят хубаво вкусовете или пък да се използва шоколад с по-ниско какаово съдържание... или  всичко това е въпрос на предпочитания, а моето случайно тестване лъжичка по лъжичка се получи малко като събиране на емпирични данни :-). 
В заключение на историята ми с кестени и шоколад бих искала отново да намеся моя приятел и неговото "безценно" мнение по всякакви въпроси: "много е вкусно, ама не усетих кестените", при което аз останах без думи. След като му обясних всичко, което съм обяснила и тук, получих поредния логичен отговор "ако някой си приготви крема, няма да го опитва на три пъти като теб, ще го изяде наведнъж и пак може да не усети кестените". Искрено се разсмях!
Рецептата е чудесна и всеки може да я интерпретира както пожелае. Аз само искам да благодаря още веднъж на Леви за нея!     

Суфле със сок от лайм, лимон и портокал

Това е предпоследната част от моята одисея с плодовите суфлета. Поне за тази година, надявам се! Съвсем неволно открих и няколко идеи, включващи смлени ядки, горски плодове, бял шоколад и ... по-добре да не продължавам. Тези ги оставям за догодина, защото това ми напомня на истерията ми по френските макарони - веднъж захвана ли се, няма спирка!

Снимките в този пост въобще не са впечатляващи, даже бих ги нарекла леко ужасяващи. Но светлината още в 15.30 ч  беше толкова оскъдна, че дори и преместването плътно до прозореца нe помогна. А и при този десерт винаги ми се създава мини стресова ситуация, защото ако не го снимам веднага след изваждане от фурната, височината му се "сгромолясва" буквално за минути и не изглежда вече толкова "дързък и наперен" :-). 

Тези две прилагателни винаги се въртят в съзнанието ми, когато правя суфле. Точно такива качества се изискват, за да се опита да излезне до такава висота от съда, който го съдържа и ограничава. Сякаш си има своя мисия, различна от тази на другите десерти и сладкиши...
Чашки за чай, с вместимост 250 мл всяка - не се напукаха! Прекрасно! Виждала съм и къпкейкчета, изпечени така. Струва си да се опита!

Основата за това суфле - прясно изцедени сокове от цитрусови плодове, захар и нишесте за сгъстяване на сиропа - сладко и свежо! Би се комбинирало чудесно с лек ванилов сладолед при сервиране, или въобще със сладолед или нещо друго студено... звучи твърде лятно в тази мрачна есен :-). Не можех да чакам толкова дълго. До следващото лято вероятно ще съм на съвсем други вълни.
Рецептата от AlmostBourdain е за 8 порции. Тук помествам количества за 4 и естествено ако се използват по-малки формички, дозата може да се разпредели за повече души.


Рецепта за 4 порции
/използват се формички с вместимост 250 мл/

За основата:
25 мл прясно изцеден лимонов сок
25 мл прясно изцеден сок от лайм
200 мл прясно изцеден сок от портокал
60 гр. захар
2 ч. л. царевично нишесте
2 суп. л. вода

За белтъците:
5 белтъка
50 гр. захар
щипка сол

30 гр. масло и 4-5 суп. л. за намазване и поръсване на формите
пудра захар за поръсване

Яйцата се изваждат от хладилника предварително и се оставят на стайна температура за 1-2 часа преди да се отделят белтъците.

1/ Първо се приготвя сосът за основата. В дълбок тиган или тенджерка се поставят захарта и нишестето и се разбъркват; изсипват се прясно изцедените сокове и водата и се оставят на средно силен огън. Бърка се непрекъснато с телена бъркалка докато се разтопи захарта и сместта започне да се сгъстява - това отнема около 10-15 минути. След около петата минута сиропът започва да ври и тогава котлона се намаля. Като цяло сосът няма да е много гъст или поне не толкова, колкото аз очаквах. 

Отстранява се от котлона и се оставя да изстине за около 15 минути. След това се слага в хладилник, за да се охлади за 10-15 минути. 
2/ Докато сосът се охлажда, се приготвят формичките. Маслото за намазване на формите се разтапя на бавен огън и с четка се намазват стените и дъното на всяка форма. Стените се мажат като се правят вертикални движения с четката отдолу нагоре. Формите се оставят в хладилник за 5 минути. След това се изваждат и се намазват с втори пласт разтопено масло. Изсипва се на дъното малко захар и формичката се завърта под наклон така че захарта да покрие плътно стените. Оставят се встрани докато се разбиват белтъците.

3/ Белтъците се поставят в голяма стъклена или метална купа. Добавя се щипката сол и се разбиват с миксер на средно-висока скорост на миксера докато се образуват пухкави връхчета. След това се добавя захарта и разбиването продължава на най-високата скорост само докато започнат да се образуват твърди връхчета, които задържат формата си.
4/ Охладеният плодов сос се изважда от хладилника и се прехвърля в голяма чиста купа. Разбърква ce за кратко с телена бъркалка. С голяма гумена шпатула се взема малко от белтъчната смес /не мога да цитирам точно какво количество, просто се загребва на око/ и се добавя към плодовия сос. Разбърква се с телена бъркалка докато се смеси хубаво. 

След това се добавя остатъка от разбитите белтъци и с шпатулата се размесват много внимателно, за да не изгубят обема си. Правят се кръгови движения като се минава по стените на купата и сместта се обръща отдолу нагоре. 
5/ Формите се пълнят внимателно до горе като не трябва шпатулата, с която се прехвърля сместта да докосва стените им, за да не се смъкне захарта. С нож се заравнява повърхността от край до край и след това с кухненска хартия или салфетка се почистват ръбовете, за да може суфлето безпроблемно да се надигне нагоре.

6/ Във фурната се поставя плитка тава и се загрява на 180 С /160 С вентилаторна/. Формичките се поставят в тавата и се пекат 12-14 минути. Вратата на фурната не се отваря по време на печене. След като са готови, суфлетата се поръсват с пудра захар и се сервират веднага, защото започват да губят обема си в рамките на 2 минути.  Сервират се със сладолед, по желание.

В меланхолично-мъгливата неделя - домашни бисквити с парченца шоколад и орехи

Отворих прозорците в ранната неделна утрин. Стаите бързо започнаха да се изпълват със свежия и леко мразовит въздух, натежал от снощната мъгла. Тялото ми се сгуши още повече в дебелата пижама. Днес няма да излизам навън, в тази късна и меланхолична есен, вече бях решила. 

[Усмихвам се сега докато пиша този пост... понеделник е вече и слънцето напира нетърпеливо да се вмъкне в стаята и нахално облива с лъчите си монитора ми.] 

Може би само към края на деня, до кварталния пъб за обичайното неделно печено. Хладилникът е толкова празен и е краят на седмицата, когато вдъхновението ми за готвене винаги се изчерпва. 

Но пък за едни бисквити, с шоколадови парченца и нарязани орехи винаги мога да намеря спестено настроение и ... продукти. На дъното на кутията с ядки - шепа орехи пекан, малко черен шоколад, забравен в кухненския шкаф - стигат за една дузина бисквити...

В моята дебела книга пише, че това са домашни бисквити и като такива формата им трябва да бъде неправилна, външният вид леко несъвършен и непретенциозен, вкусът - маслено-шоколадов, с мека сърцевина. Орехите могат да бъдат и обикновени, аз си направих едно разчистване на наличните количества и за това съм използвала пекан.  Половината от захарта е кафява, нерафинирана - тя съдържа естествена меласа от захарната тръстика и е подходяща при приготвянето на кейкове и бисквити.

Рецепта за 24 броя бисквити

/от The GB Bake Off /

125 гр. меко масло, на стайна температура

50 гр. захар

50 гр. кафява нерафинирана захар /Мусковадо/

1 голямо яйце, на стайна температура

1/2 ч. л. ванилов екстракт или 1-2 ванилии на прах

150 гр. брашно

щипка сол

1/2 ч. л. бакпулвер

50 гр. орехи или орехи пекан

100 гр. черен шоколад /със 70% какаово съдържание/ или шоколадов чипс /това са миниатюрни парченца шоколад/

1/ В голяма купа се разбива с миксер омекналото масло  докато стане кремкаво. Добавят се двата вида захар и се разбива за 2-3 минути докато сместта стане пухкава. 

2/ В малка купа се разбиват леко с вилица яйцето и ванилията и се изсипват постепенно в сместта с маслото при непрекъснато разбиване с миксера.

3/ Брашното, солта и бакпулвера се пресяват направо в купата с яйчно-маслената смес и всичко се размесва добре с дървена лъжица.

4/ Ядките и шоколадът се нарязват на малки парченца. Ако се използва шоколадов чипс, не е нужно да се реже. Добавят се към сместта и се разбъркват с дървената лъжица докато напълно се смесят. 

5/ Плитки тави се покриват с хартия за печене. Загребва се по една препълнена чаена лъжичка от сместта и се поставя върху хартията за печене на разстояние едно от друго, за да не се слеят бисквитите по време на печене. Аз разпределих по 5 чаени лъжички от сместта в една тава. Могат да се пекат няколко тави едновременно, ако фурната е достатъчно голяма.

6/ Бисквитите се пекат на 190 С /170 С вентилаторна/ за 8-10 минути или докато станат леко златисти на цвят. По средата на печенето тавата може да се завърти, за да се изпекат бисквитите равномерно.

7/ След изваждане, се оставят да изстинат в тавата за 2-3 минути и се прехвърлят внимателно върху решетка за да изстинат напълно. По желание могат да се поръсят с пудра захар. Съхраняват се в кутия до 4 дни. 

Маслени бисквити с орехи пекан

Класически маслени бисквити с любими ядки по избор. За тези съм използвала леко запечени орехи пекан, но могат да се направят и със сурови орехи или макадамия, или леко запечени лешници. 

Печенето на бисквити винаги го асоциирам с наближаването на късно декемврийските празници, а днес като излезнах навън ме обгърна една доста силна коледна вълна - магазини и улици бяха обвити в тежка, многоцветна украса, коледни песни звучаха в кафенетата и от радиото, а едно хлапе в супермаркета пееше тържествено Santa Claus is coming... А как въобще не ми е коледно на мен, точно сега! Обикновено изваждам украсата в първата седмица на декемри и започвам да се самонастройвам празнично, кога с желание, кога не, така че въпреки току що започващата коледна истерия, не мисля да бързам с шаренето в червено и бяло тук:-).

Рецепта за 24 броя бисквити
/от The GB Bake Off/

100 гр. омекнало масло, на стайна температура
100 гр. захар
40 гр. кафява захар /аз съм използвала Демерара/
1 голямо яйце, на стайна температура
1/2 ч. л. ванилов екстракт или 1-2 ванилии на прах
250 гр. самонадигащо се брашно / то е предварително пресято, използва се за сладкиши и съдържа набухватели/
85 гр. сурови орехи, нарязани на малки парченца /може да се използва сурова макадамия или леко запечени лешници или орехи пекан/
15 гр. ядки от избрания по-горе тип, за поръсване, нарязани на парченца


1/ Ако се използват лешници или орехи пекан е добре първо те да се запекат леко като се поставят в плитка тава и се оставят за 5 минути в предварително загрята на 180 С фурна /160 С вентилаторна/. Внимава се да не се оставят за по-дълго, за да не изгорят. След като ядките се извадят и изстинат, се нарязват с нож на малки парченца.

2/ В голяма купа се разбиват с миксер омекналото масло заедно с двата вида захар докато се смесят добре, за около 3 минути.
3/ Яйцето се поставя в малка купа и се разбива леко с вилица заедно с ванилията. Изсипва се в маслено-захарната смес и всичко се разбива с миксер докато се смеси напълно. 
4/ Брашното се пресява направо в купата с маслено-яйчната смес и се разбърква с голяма дървена лъжица докато се смеси напълно и се получи плътно тесто. 

Добавят се нарязаните на ситно ядки /само 85-те грама/ и се разбъркват също с дървената лъжица докато се смесят добре с тестото.

5/ Приготвят се плитки тави, които се покриват с хартия за печене. С набрашнени ръце от тестото се откъсва по малко и се оформят 24 малки топчета. Аз исках бисквитите ми да бъдат с почти еднаква големина и за това претеглих тестото. Беше 610 грама, от които оформих топчета с тежест по около 25 гр. всяко - и звучи малко налудничаво и педантично, но претеглих всяко едно по едно. :-)
6/ Топчетата се поставят върху хартията за печене на достатъчно разстояние едно от друго, за да не се слее тестото по време на печене. Аз разпределих по 6 топчета във всяка една тава, с размери 24х32 см. 

Всяко топче се притиска с вилица и се поръсва с нарязаните ядки, които се притискат леко с пръст към тестото.

7/ Бисквитите се пекат на 180С /160 С вентилаторна фурна/ за 10 минути или докато станат леко розови отстрани и на повърхността. Аз ги изпекох във вентилаторна фурна за около 16-17 минути, така че ако на десетата минута са все още бледи могат да се оставят за доизпичане още няколко минути.
8/ Изваждат се от фурната и се оставят за 2-3 минути да изстинат, както са в тавата. След това се прехвърлят върху решетка докато изстинат напълно. 

Могат да се съхраняват в затворен контейнер или кутия до 5 дни.  

Кейк с карамелизирани круши, чили и джинджифил

Признавам, че този кейк е твърде екзотичен за моя вкус. Не съм фен нито на джинджифила (с изключение на използването му за мариноване на някои видове риба), нито на крушите или пък на чили в сладкиш. Не обичам дори и шоколад с чили, освен ако наоколо няма някоя бутилка с бренди или уиски :-). Но исках да опитам кейк с круши, имах тази рецепта под ръка и... запретнах ръкави. Реших да спазя точно количествата, с едно леко изключение  /сложих 2 супени лъжици кисело мляко повече, тъй като ми се стори че кейка може да стане малко сух, но не беше необходимо - крушите на дъното се бяха погрижили добре за сочността/ и мисля, че ако можех да се върна назад и да променя нещо, то би било два пъти по-малко чили и джинджър, или канела вместо чили, или шоколад вместо подправки... И понеже не съм точният човек, който би оценил подобаващо качествата на този кейк, мога само да кажа, че моят приятел се справи с половината от него за доста доста кратко време и заключи ясно "ако не обичаш карамелизирани круши, този кейк не е за теб" ... "ммм, трябваше да опитам, за да разбера, все пак не мога да знам всичко за себе си :-)", отвърнах... 

Сочен е много и сладостта на крушите е достатъчна, за да допълни перфектно пикантните отенъци от блата ...

За блата
(от Малката голяма вегетарианска книга)
 
225 гр. /1 и 1/2 ч. ч./ брашно
1 ч. л. бакпулвер
1 ч. л. сух джинджифил /може и по-малко, според вкуса/ 
1 ч. л. умерено люто чили /може и по-малко, според вкуса/ 
щипка сол
125 гр. меко масло, на стайна температура
150 гр. захар
ситно настъргана кора на два малки лимона
2 големи яйца, на стайна температура
125 мл. кисело мляко

За карамелизираните круши

5-7 малки, твърди жълти круши /около 1 кг./
2 с. л. вода
прясно изцеден сок на 1 малък лимон
30 гр. масло
100 гр. захар

1/ Първо се настъргва кората на лимоните, защото сокът на единия после се използва за карамелизиране на крушите. 
След това крушите се измиват, обелват, нарязват на четвъртинки и се почистват от семките. 

Поставят се в плоска тава на един ред и върху тях са изцежда лимоновия сок, слага се водата и се оставят така за 5 минути. Отцеждат се добре.

В достатъчно голям тиган се разтапят маслото и захарта на средно силен огън като се разбърква с дървена лъжица. Добавят се назрязаните круши, на един ред, така че да покрият дъното на целия тиган. Държат се на огъня около 5 минути и след това се оставят на слаб огън за около 10 минути като се разбърква от време на време. Добре е да не се обработват твърде дълго, за да не станат прекалено меки. Оставят се да се охладят като през това време се приготвя блата.

2/ Брашното, бакпулверът, солта, чилито и джинджифилът се пресяват в купа и се оставят на страна. 
3/ В голяма купа се разбиват с миксер маслото, захарта и настърганата лимонова кора за 2-3 минути до получаване на кремкава смес. Добавят се яйцата едно по едно като след всяко добавяне се разбива до пълно смесване. 

4/ Добавя се една трета от пресетите сухи съставки и се разбърква с метална лъжица до пълно смесване като се минава по стените на купата и сместта се обръща отдолу нагоре. След това се добавя една трета от киселото мляко и се ръзбърква по същия начин до пълно смесване. Така се редуват сухите съставки с млякото до изчерпване. 

5/ Тава с диаметър 22-23 см /аз използвах тава със закопчалка/ се намаслява и на дъното се подреждат крушите  със заоблената страна надолу. 

Върху тях се изсипва сместта за блата.

Пече се на 190 С /170 С във вентилаторна фурна/ за 45-55 минути като преди изваждане се проверява с клечка дали кейка е готов. По средата на печене, тавата може да се завърти ако фурната не пече равномерно.
6/ След като кейкът е готов, се оставя да изстине във формата за 5 минути. Обръща се върху чиния като първо се откопчават стените ако се използва тава със закопчалка. Сервира се топъл.  

Един пост без рецепта, но с много мили жестове от мили хора

Започнах този блог с ясната цел да се науча да приготвям колкото се може повече неща съдържащи захар и да се науча да снимам - и двете винаги съм намирала за привлекателни и никога не ми е оставало време за тях. Създадох това място, за да поддържам някакво темпо и да опитвам да приготвям нещо ново и различно поне 1-2 пъти в седмицата. Истината е, че единствените десерти, които можех да приготвям бяха палачинки, тирамису, кейк с какао и кейк с орехи. Четири месеца по-късно вече се чувствам като изгубена в един необятен и вълшебен свят на пайове, тарти, суфлета, бисквити, кремове и всякакви други захарни творения. Прекрасно е и омагьосващо това сравнително ново за мен начинание и не желая да се отказвам. 
Също така осъзнах, че моят малък блог е моето миниатюрно късче свобода и само аз определям какво да се случва и как. Не съм си и помисляла, че той би могъл да привлече интереса на толкова много и прекрасни хора с доста дълъг опит в приготвянето на храна. Бях изключително и приятно изненадана, когато получих първата си награда от Марияна, а след нея последваха и още други такива. Това са много мили жестове и наистина ме карат да се усмихвам! В този пост искам да благодаря за всички тях:

На Марияна от Фюжън и класически рецепти за тази награда:

и на Мони от Kochzauber за тези три награди:

А ето тази награда от типа "предай нататък" получих от Мария от FaitMaison и Марияна от Фюжън и класически рецепти -

1. Благодари в свой пост за наградата и посочи линк към наградилия те.

2. Напиши 7 неща за себе си.

3. Предай наградата нататък на (най-много!) 15 блога.

4. Информирай посочените от теб  за наградата!

за което им благодаря. И тъй като тя обиколи вече много много блогове, я предавам само на Тони. А ето ги и моите седем :-):

1. Аз съм привърженик на здравословното хранене и в същото време обожавам чипс и фъстъчено масло и мога да ги ям в неограничени количества до припадък.
2. Като цяло съм много противоречива личност и това става ясно дори и само от по-горното твърдение.
3. Обичам да снимам понеже това ми създава илюзията, че мога да запазя за себе си малки късчета съвършенство.
4. Казвам се Деница и много харесвам името си, но вече никак не ми е забавно да го повтарям буква по буква поне по 2 пъти всеки път, когато си нося дрехите на химическо.
5. Не обичам да гледам телевизия и нямам телевизор, но не мога да живея без музика и радио.
6. Това по-горното всеки път като го спомена получавам най-различни неодобрителни възклицания и погледи :-).
7. Чистенето и йогата са две неща, които ми помагат да поддържам душевното си равновесие.

Всичко изброено до тук май ми помогна да се погледна отстрани по-ясно :-)!
-------------------------------------------------------------------------------------

Допълвам списъка с благодарности към Деси, за прекрасни 4 награди и към Кенди за тази награда.