Когато призовахме пролетта...

... беше ден преди официалното й настъпване тази година и се случи по време на гостуването ми при Мариянка. Изпекох две тави с черупки за макарони, едните в зелено, другите в прасковен цвят. Приготвих и две бутилки с лимонада и се отправих към нейния прекрасен блог, който ме приюти за една слънчева публикация. 

Преди това обаче не пропуснах да обиколя съседните паркове и градини, за да запечатам красиви гледки от пролетта, която започна някъде към края на януари. 

Може би звучи като да е било твърде рано, но пък е за сметка на отсъстващото на практика лято :-). 

За черупките съм използвала пропорцията 1:1.3:1.6:0.8, която съм приложила за макароните с мента, с цитрусови плодове и коледните. Количеството на всички съставки се определя спрямо наличното количество на белтъка. За всякакви размишления относно приготвянето на черупките може да се използва тази препратка и останалите публикации от моя блог. По-долу са поместени само рецептите за двата вида пълнеж.

Рецепта за пълнежа с ананасово сладко

(от thegbbakeoff)

50-60 гр. парченца ананас от консерва

35 гр. захар

60 мл. пълномаслена сметана

Може да се използва и предварително приготвено сладко от ананас, вместо да се приготвя такова в домашни условия.

Парченцата ананас се поставят в блендер или кухненски робот и се смилат само за няколко секунди, не е нужно да се получава фина смес. Прехвърлят се в малка тенджерка или друг подходящ съд заедно със захарта и се оставят на средно силен огън като се бърка непрекъснато с дървена лъжица докато захарта се стопи и се получи гъста смес - около 6-7 минути.  Отстранява се от огъня и се оставя да изстине напълно.

Добре охладената сметана се разбива с миксер в метална купа. Към нея се добавя сладкото от ананас и се размесва.

Рецепта за пълнежа с портокалови корички и сос от червени боровинки

/от thegbbakeoff/

настъргана кора на 1/2 портокал

80 мл пълномаслена сметана

1-2 суп. л. сос от червени боровинки /аз съм използвала такъв, който не съдържа цели плодчета/

1 суп. л. пресята пудра захар /може да се добави и повече според вкуса/

Охладената сметана се разбива с миксер. Към нея се добавят портокаловите корички и се разбърква внимателно с лъжица. Добавят се захарта и сосът от червени боровинки и всичко се разбърква добре. 

Съвсем обикновени мадлени

Ако започна с 'аз много обичам мадлени и ето ви една рецепта за тях', ще прозвучи така сякаш правя мадленки от цяла вечност. Тавата за тях я имам само от седмица, успях да я използвам цели два пъти и да, мадлените вече много ги обичам. С красивия външен вид, който имат, ми е някак трудно да спра да посягам към тях, след като съм 'опитала' (?!) седем осем преди това. 

Чудесни са за чай, 

без значение дали сутрешен или следобеден, с гости или без и също така са май единствените сладки, които е обществено приемливо да се топят в чашата /с чай или кафе/... дали защото не оставят никакви трохи да плуват по повърхността на топлата напитка, или пък някой важен сноб е решил, че не може да се въздържи без да опита вкуса на напоена с чай мадленка и после други важни сноби са го последвали и така цялото нещо се е приело единодушно от обществото, нямам представа, просто така пише в една книга.

Рецептата, която ще представя е съвсем лесна. Захарта се ароматизира с настъргана лимонова кора. Не се използва дори и миксер, а само телена бъркалка, но пък после сместта трябва да престои в хладилник поне 12 часа преди да се изпече. За това е добра идея да се приготви една вечер по-рано. 
Мисля да посветя още няколко поста на тези мадленки, понеже открих страхотни версии с шоколад, бадеми, лешници, лайм и разни други такива вкусни неща. Преди това обаче тествах рецептата на Мари с розмарин. 

Разбрах колко е вкусна и 

после разбрах колко е хубаво да се снимат стръкчета от тази свежа подправка:

Рецепта 
за 12-16 броя мадлени с размери 5.5х7.5 см 
/от LadureSucreTheRecipes/

1 лимон
80 гр. захар
87 гр. самонадигащо се брашно /приготвя се като на 225 гр. брашно се добавят 3 ч. л. бакпулвер и всичко се пресее поне 2 пъти/
5 гр. /1 ч. л./ бакпулвер
90 гр. масло
2 големи яйца
17 гр. /около 1 суп. л./ мед

1/ Настъргва се кората на лимона. След това се слага в малка купичка и се размесва добре със захарта.

В друга купа се пресяват брашното и бакпулверът.
В малка тенджерка или друг удобен съд се поставя маслото и се разтапя на бавен огън.
2/ В голяма купа се слагат яйцата, ароматизираната с лимонови корички захар и медът. Разбъркват се с телена бъркалка докато сместта стане светла на цвят. Добавят се пресетите брашно и бакпулвер и всичко се размесва с лъжица. Накрая се прибавя стопеното масло и се разбърква. 
Сместта се прехвърля в кутия с капак или друг удобен, плътно затварящ се съд и се оставя в хладилник за поне 12 часа.
3/ В денят на печене се разтапя малко масло на бавен огън - около 1 суп. л. за намазване на формата. С помощта на четка се намазват гнездата и тавата се оставя в хладилник за 15 минути, за да се стегне маслото. Изважда се от хладилника и се поръсва равномерно с брашно. След това се обръща, най-добре върху достатъчно голямо парче хартия, за да се изтръска излишното количество брашно. Гнездата се пълнят със сместта до около 3/4 от обема, а не до горе. 

Мадлените се пекат за 8-10 минути в предварително загрята на 200 С /180 С/ фурна. Изваждат се и се оставят във формата да изстинат за 2-3 минути, преди да се отлепят. Ако няма да се консумират веднага, е добре да се съхраняват в затворена кутия, за да се запазят меки.  

LDN с подзаглавие Пролет в града

Първото е съкращението, което се използва при писане на sms-и, а подзаглавието - понеже не спрях да снимам цъфнали цветя и дървета. А пък това е слънчева и любима песничка, в която се пеят разни не толкова хубави неща за градът от корицата на пътеводителя. 
На този пост съм му лепнала етикет "пътешествия и разходки" и ще го оставя без рецепта и без много сладкодумни приказки /дори и храна не съм снимала, щото време за ядене нямаше много :-)/, но с много снимки от краткото ми размотаване из града, за който не обичам да говоря, а просто обожавам да преживявам... Защото той е като животът - има от всичко по много и всеки сам избира дали да забелязва само това, което го дразни или просто да се забавлява под танцуващите през мъгла и дъждовни капки слънчеви лъчи...

На здрачаване както си вървях из сивите алеи, минаващи спретнато измежду високите, издържани най-вече в стъкло и метал корпоративни сгради на т.нар. city, от далече забелязах изключително миловидно изглеждащ храст, от онези без листа и каквито и да е зеленини по тях, а само с нацъфтели цветове. Тръгнах бързо към него, за да го нащракам хубаво. Приближавайки се ароматът на пролет, идващ от това малко дръвче-храст се усещаше съвсем осезаемо. Застанах плътно до него, отворих капачката на обектива и тъкмо да започна да снимам, почти се сепнах от това, което очите ми видяха - мартеница, вързана на едно от страничните клончета. Така се изненадах, че почти щях да запищя от удивление... то аз кога ли съм виждала мартеница на дърво /освен моята/ в Англия..., пък и точно в city-то :-)...

Понякога имам чувството, че където и да ходя, Италия е винаги на близо...Както казва един италиански икономист - ако италианците събираха по 1 цент от всяко заведение, използващо страната, за да си рекламира бизнеса, Италия щеше да си е решила проблема с външния дълг :-)...