Времето не е никак чаено, а по-скоро коктейлно-лимонадено и ако продължи да е толкова топло вече и аз ще започна да се оплаквам от жегата, въпреки че дойде предшествана от почти двумесечен и изключително депресиращ дъждовен период.
Идеята на "книгата" обаче, от която е рецептата за този сочен бадемов кейк
/книга е силно казано, прилича повече на джобно пособие с лесни рецепти за сладкиши тъкмо за следобеден чай/ някак добре подхожда на замислената ми и започнала неотдавна серия от пътувания до близки и не много населени места от истински провинциален тип.
От тези, в които има една кръчма, църква, която не работи, музей с две стаи, и Макдоналдс, а в четири следобед вече всичко е затворено и по улицата с "многото" магазини не се вижда жива душа, освен някои и друг объркал се да поизгуби малко време тук, турист... с фотоапарат... Чудесен повод да публикувам малко снимки от новия "пътешественически" проект!
За кейка няма много за казване. Забърква се лесно и ако в кухнята е горещо, маслото се стапя бързо :-). Брашното участва с минимално количество за сметка на фино смлените бадеми, затова и кейкът се получава лек и сочен и има вероятност да изчезне преди да сме приключили с чашата чай :-).
Рецепта
/от
FavouriteTeatimeRecipes/
120 гр. масло, омекнало на стайна температура за поне 2-3 часа
150 гр. захар
3 големи яйца
90 гр. фино смлени бадеми или т.нар. бадемово брашно*
45 гр. брашно
2 капки бадемова есенция, по желание
пудра захар за поръсване
*ако не разполагаме с бадемово брашно, най-лесно е да се смелят в малка кафемелачка филирани бадеми
Кръгла тава с диаметър 20 см се намазнява и дъното се покрива с хартия за печене.
Омекналото масло се поставя в метална купа и се разбива с миксера на ниска скорост като постепенно се добавя захарта. Разбива се 2-3 минути до получаване на кремкава смес. Добавят се яйцата, едно по едно като с всяко добавяне на яйце се слага и 1/3 част от бадемовото брашно и се разбива до пълно смесване преди да се продължи със следващото яйце и порция бадемово брашно. Накрая се добавят обикновеното брашно и есенцията, ако се използва такава и всичко се смесва с помощта на лъжица. Сместта за кейка се изсипва в приготвената форма и се пече в предварително загрята на 180 С /160 С вентилаторна/ фурна за 40-45 минути като преди изваждане се проверява с клечка. Оставя се в тавата за 5 минути преди да се обърне върху решетка. Оставя се да изстива за двайсетина минути преди да се поръсване с пудра захар и сервиране.
Ревюто на книги и списания от моята кухненска библиотека ме накара да се върна към едни стари издания, архивирани в кутия за съхранение без капак, а от там и плътно покрити с дебел защитен слой прах, който от своя страна пък ги прави още по-достойни за пренебрежение. Трябваше ми и повод да си върна ксенофобското изказване назад, че немците от чийзкейк не разбират.
Така от същата пролетна тема на германското elle bistro /от поостарялата 2007/,
обединяваща десерти с високо съдържание на ягоди, си избрах тази малка и много шоколадова торта с два сочни какаови блата, разделени от дебел пласт сметана с портокалово-ликьорен аромат и покрити с горчиво-кадифян сос. И едно розово шампанско, което нямаше в хладилника, трябва да се появи като финален детайл.
Тези сандвичови сладкиши вече започват да се превръщат в любими с непретенциозната си лекота на приготвяне и привлекателна външност...
Няколко думи и за брашното ще напиша, защото "открих" поредния непознат за мен тип. В немската рецепта се използва инстантно брашно (Instantmehl), което предизвика поредното разследване в интернет най-вече из форуми за англоговорящи, живеещи в немскоговарящи страни... човек никога не знае кога ще му се наложи да се изгуби в превода... Това е едно много фино брашно, което се използва за приготвяне най-вече на сосове, маслено тесто, тесто за еклери и паста. Известно е и като брашно тип 00, което съм използвала и преди, но въобще не съм обърнала внимание на двете нули в кавички. За тази рецепта е добре ако се използва обикновено брашно като заместител, то да се пресее 2-3 пъти.
Рецепта
(от
ElleBistro )
150 гр. масло, на стайна температура
250 гр. захар
2 големи яйца
220 гр. брашно, пресято няколко пъти
3/4 суп. л. сода бикарбонат
60 гр. какао
125 гр. кисело мляко с висока масленост*
75 мл. прясно мляко
За пълнежа
300-400 гр. ягоди
300 мл. пълномаслена сметана
настъргана кора на 1 портокал
1 суп. л. Коантро, Гран Марние или портокалов ликьор
За шоколадовия сос
100 гр. черен шоколад /със 70% какаово съдържание/
50 гр. масло
*по рецепта е гръцко мляко, което е кремкаво и с масленост 9%
Според рецептата се използва тава с диаметър 17 см и цялата смес се пече в нея. Преди сглобяване кейкът се реже по дължина на две половини. Аз съм използвала, както и тук, две малки тави с диаметър 19 см и съм разпределила сместа по равно между тях.
Блатовете се получават доста сочни и няма нужда от сиропиране. Съхранявала съм кейкът не повече от два дни в затворена кутия в хладилник докато бъде изконсумиран напълно и това не повлиява негативно на сочността му.
1/ Формата /формите ако се използват две/ се намазнява и дъното се покрива с хартия за печене.
В метална купа се поставят добре омекналото масло и захарта и се разбиват на ниска скорост с миксер за 3-4 минути докато се получи кремкава смес. Добавят се яйцата, пресятото брашно, содата, какаото, киселото и прясно мляко. Всичко се разбива на ниска скорост на миксера докато се смеси добре. Сместта се изсипва в приготвената форма или се разпределя по равно в двете малки форми.
Ако се използва една форма, се пече в предварително загрята на 180 С /160 С вентилаторна/ фурна за 1 час. В малките форми блатовете се изпичат за 30-35 минути. Преди изваждане сместта се проверява с клечка дали е готова. Оставя се на решетка да изстине, както е във формата. Ако се използват малки форми, се оставят за десетина минути преди блатовете да се извадят върху решетката.
2/ 50 грама от ягодите се пасират и се смесват с портокаловия алкохол по избор и настърганата кора на портокал.
Сметаната се разбива докато се образуват меки връхчета и към нея се добавят пасираните и ароматизирани ягоди. Разбърква се с лъжица. Оставя се в хладилника докато се обработват останалите ягоди.
За декорация се заделят ягоди в количество по желание. Аз заделих само 2-3, но може и около стотина грама.
Ягодите за пълнежа се режат на тънки филийки.
Ако кейкът е изпечен в една тава, се раполовява по дължина с подходящ нож или копринена нишка, предназначена за тази цел. Едната половина се поставя в чиния за сервиране и се намазва с ягодовата сметана. Отгоре се нареждат ягодите и върху тях се поставя втората половина.
3/ Шоколадът и маслото за шоколадовата заливка се разтапят на водна баня като се бъркат често и бавно до получаването на кадифяна смес, която се излива върху горната повърхност на тортата като се започне от центъра. Оставя се за 20-тина минути да се стегне шоколадовия сос. Покрива се с разполовените ягоди, заделени за декорация и се сервира.
...беше много син и спокоен.
Дори имаше и лебеди:
А пък аз имах късмет да го видя такъв между края на дългата и бяла зима и първоаприлския сняг. Минах между снежинките, така набързо, за някакви си три дни.
Ще си покажа първо морските снимки.
Има и някои с боклуци и развалини, но апаратът ми не подмина наредените като за натюрморт отпадъци на Лондон, пък на тези, разпилени из варненските курорти ли ще прости.
После ще кажа и за сладкишите, защото те са пряко свързани с престоя ми там.
Няма да се оплаквам от обичайните около него перипетии като например течащата в предимно и само жълт цвят вода на летище Варна... за добре дошли на първите за още незапочналия тогава сезон, пътници... Добре, че англичаните имат подходящо чувство за хумор, та с бабата, с която медитирахме упорито втренчили поглед в струята вода, в очакване да промени цвета си към по-прозрачен, хубаво се посмяхме. След йога, цигун и пилатес по три пъти на ден така се бях успокоила, та малко неща бяха в състояние да ме изкарат от равновесие.
Снимките са от св. св. Константин и Елена, където се запознах с Ники и където започна оскъдният ми режим на хранене, отдалечаващ ме все повече от този блог :-).
Сега да напиша и как се изложих с приготвянето на два сладкиша, които и начинаещите в кулинарното изкуство от втори клас, първия срок (примерно) биха направили безупречно... и със затворени очи.
За няма и три минути Ники ми написа три рецепти, докато аз си обяснявах надълго и нашироко някакви си неща за блога...
Тези бяха толкова лаконични, съдържащи само няколко продукта, без инструкции, без градуси, без време за печене, всичко на око ... Чаша захар, чаша брашно, яйчица. Мяташ в купата. Миксерът на макс. Изсипваш в тавата. Включваш фурната. И печеш. Докато стане готово. [дори и това да отнема цяла вечност, прекарана в обикаляне край печката с полупразна от безкрайното проверяване на кейка, кутия с клечки]. На мен ми отнема поне три дни да напиша една рецепта...[no comment]
Първата рецепта ще я кръстя:
Кейк с консервирани плодове /или по-известни като компот/ и по желание орехи
2 яйца
1/2 ч. ч. захар
2 и 1/2 суп. л. олио или зехтин
1/2 ч. ч. кисело мляко
1/2 ч. л. сода бикарбонат
1 и 1/4 ч. ч. брашно
шепа орехи, по желание
около 100 гр. плод от компот /например праскови/
няколко супени лъжици сок от горепосочения компот
пудра захар за поръсване на кейка, по желание
мазнина и брашно за поръсване на формата
Това са продукти за половин доза. Първия опит направих с цяла доза (това нещо, което е тръгнало да излиза от формата на горната снимка) и печенето премина, както е описано по-горе в големите скоби, накъде към час и 45 минути. Използвах дълбока тава с диаметър 20 см. Включих вентилаторната на 180 С и на 20-тата минута повърхността на кейка беше златиста, а вътрешността - сурова. Остатъка от времето премина на 140 градусово бавно печене. За това после с половин доза и към 50 минути бяха достатъчни, само че на 150 С.
На третия път използвах пръстеновидна форма за кейк и всичко приключи за 35 минути. Добавих и орехи, защото ги обичам, а и като цяло този кейк позволява всякакви импровизации.
Може всички продукти да се разбият заедно с миксер, а може и така:
1/ Яйцата заедно със захарта и олиото /зехтинът/ се разбиват в купа на ниска скорост на миксера докато се смесят.
2/ Брашното се пресява в отделна купа и се прибавя към яйчната смес лъжица по лъжица при непрекъснато разбиване с миксера.
3/ В отделен съд се смесват киселото мляко и содата и се добавят към сместта за кейка. Разбъркват се внимателно с лъжица.
4/ Всичко се изсипва в предварително намазнена и набрашнена форма за кейк. Отгоре се нареждат плодчетата от компота и орехите. По време на печенето те ще потънат, така че няма нужда да се разбъркват.
5/ Сместта се пече в предварително загрята на 160-170 С /140-150 С вентилаторна/ фурна. Ако фурната е слаба, температурата може да се увеличи. Добре е кейкът да се провери след поне половин час и формата да се завърти, ако фурната не пече равномерно. Проверява се с клечка и се пече, докато стане готов. Изважда се и се оставя да изстине във формата за десетина минути. След това формата се обръща върху чиния за сервиране и кейкът се полива с няколко супени лъжици сок от компота. След като сокът попие, може да се поръси и с пудра захар.
Втората рецепта - бисквитена торта. Не от онази с наредените бисквитени пластове и крем между тях, каквато никога не съм правила (нали все с "изтънчени" неща се занимавам, както пише в един от коментарите към предишната публикация) ами една друга - супер лесна и супер бърза.
2 пакета обикновени бисквити*
1-2 шепи лешници
1 буркан /300-350 гр./ любимо сладко по избор*
500 мл. прясно мляко
125 гр. масло
*използвала съм 400 гр. чаени бисквити; по препоръка за единия опит - сладко от ягоди и за другия - от смокини
Не знам дали от многото правене на чийзкейк или по навик като видя бисквити в рецепта, ги мятам в блендера, за да станат на трохи, та и това направих - смлях ги ситно заедно с лешниците, после с лъжица смесих с конфитюр от ягоди. Получи се плътна смес като основа за чийзкейк. Разстлах я в правоъгълна тава.
Млякото и маслото се оставят на бавен огън докато се стопи маслото и се изливат в тавата с бисквитената смес. Това нещо трябваше да попие и да се стегне след няколко часа в хладилник, но не стана така... то няма и как да стане, при този плътен като стена, блат. Изядохме каквото имаше в тавата и беше толкова вкусно - охладеният блат се беше напоил от млякото и безпроблемно се режеха парчета. Остатъка от непопилото мляко си остава в тавата, така че няма нужда "тортата" да се поднася в купа с лъжица, все пак не е бисквитена супа :-). Така, в рецептата като пише "бисквитите се натрошават" да не се разбира "усложнете нещата и използвайте блендер" :-).
За втория опит си направих една селекция от няколко вида обикновено изглеждащи бисквити, никои от които не може да се мери по обикновеност с българските обикновени бисквити.
Натроших ги хубаво на едри парчета. Сложих ги в една кутия с капак, смесих със смлени в малка кафемелачка лешници, добавих конфитюр от смокини, от който не останах впечатлена, след като прочетох на етикета "съдържание 45% ябълки брамли, смокинова паста и т.н.". За това и домашно смокиново сладко би било добър избор. Залях с разтопеното в млякото масло. Сложих капака на кутията и оставих за половин час да попие. Ако се използват обикновени бисквити, не знам дали това е необходимо да се прави. После сместта се прехвърля в тава или друга подходяща форма и се оставя в хладилник за 5-6 часа да се стегне. Няма как да не се получи вкусно :-)... защо избрах форма за кейк, нямам идея. После при сервиране дълбая с лъжицата като в купа със сладолед.
За да има тортата някакъв вид за снимане, съм поръсила с лешници... може да се наръси и с настърган шоколад, просто така, за повече калории :-)
Остава ми само да разбера дали мога от рецепта с два продукта да сътворя забавление в кухнята... и не, правенето на десерти не пречи на здравословното хранене. Нужна е само хапка, тънко парче или една малка лъжичка, за да се тества резултата от крайния продукт... въпрос на воля :-)...
