Сърбам чай, загърната във вълнен шал и се надявам прогнозата за времето за след три дена да е благосклонна - ако може само лек дъждец и поне 19 по Целзиус, че никак не ми се тръгва за края на земята с ботушки. Сладоледено ми е обаче, с четири публикации подред. И този както и сладоледът с канелата ми напомнят на зимните черни чайове с мляко и ароматни подправки. Сега е лято /поне според календара/ и млякото и подправките ги съчетавам за приготвянето на студени вкусотии.
Обичам кардамон и за това съм очарована от вкуса на този сладолед. Не му спестих жълтъците, както направих миналия път, и не знам дали заради това или някаква друга неизвестна причина, но сместта се получи по-пухкава и кремообразна.
Междувременно не успях да публикувам още снимки от Кеймбридж, както се бях заканила наскоро. За това и тези по-долу нека послужат като мост между тази последна публикация и следващата, с непланирана още дата и тема.
Началото е естествено сладоледено. Оловните нюанси на небето и съвсем нелетни температури не пречат на похапването на фунийки, пълни с разноцветно ледено съдържание.
Улиците са тесни. Фучат пешеходци и велосипедисти. Сякаш наоколо цари тиха суматоха. Усеща се някаква припряна забързаност, типична за населени места с много заети жители, но без характерния автомобилен шум и тътена на градския транспорт във всичките му форми. Сякаш работливи насекоми бързат... защото има толкова много работа за вършене... :-)
Едно от емблематичните неща в града са велосипедите, които само на главите на хората не са се качили. Паркирани са навсякъде, в редици по много, на места заедно с накачените по оградите ламнирани обяви за провеждащи се събития...
В музея никой не си направи труда да възпре снимаческите ми пориви,имащи за обект най-вече посуда и рапири. Накрая като стигнах до холандския порцелан, се появи една мила дама, която ме уведоми, че всъщност снимането не е позволено.
Един прекрасен розов храст и
чудесно място за наблюдателница.
Не съм имала намерение да си снимам отражението във витрината, а просто едно произведение на съвременното изкуство.
Докато чаках дъжда да отмине, по път обратно към гарата, се бях подслонила под навеса на един гръцки ресторант.
Прекрасни летни почивни дни на всички!
А сега да обясня и как се приготвя сладоледът с аромат на кардамон. За още насоки и подробности по темата приготвяне на сладолед вкъщи с машина или без - препратка към публикацията за сладолед с канела.
Рецепта
(herb&spice)
450 мл. пълномаслено прясно мляко
8-10 шушулки кардамон
4 жълтъка
150 гр. захар
150 мл пълномаслена сметана
Млякото, сметаната и яйцата трябва да са добре охладени.
Шушулките кардамон се натрошават леко, колкото да се отворят малко. Поставят се заедно с прясното мляко в тенджерка или дълбок тиган и се оставят на средно силен огън докато млякото започне да ври. Снемат се от котлона и капакът се поставя. Оставя се за половин час, за да може да се ароматизира млякото. Млякото се прецежда и шушулките се изхвърлят.
В отделна купа се разбиват жълтъците и захарта докато се получи светла на цвят и гъста смес.
Млякото се затопля на бавен огън за няколко минути и малка част от него се изсипва при разбитите жълтъци. Разбърква се с телена бъркалка и всичко се връща обратно в тенджерката с останалото мляко. Оставя се на бавен огън и се разбърква непрекъснато с дървена лъжица за 5-7 минути докато сместта започне да се напластява по лъжицата. Като се прокара пръст по нея, трябва да се получава ясна следа. Не трябва да се позволява сместта да завира.
Прехвърля се в чиста купа и се оставя за около час да изстине напълно. В отделна купа се разбива леко с миксер или с телена бъркалка сметаната и се добавя към изстиналата млечна смес. Разбърква се леко и купата се покрива с фолио и се оставя в хладилник за поне 4 часа. За съответния начин на приготвяне на сладоледа - инструкции в публикацията за сладолед с канела.
