Средиземноморската страна на Англия: крем чай, изненадващо вкусна храна и красиви гледки от последното графство в края на сушата - Корнуол

в огледалото

"These people really know how to cook" беше коментарът ми след първата вечеря в Корнуол, с което връщам всичките си думи назад, че в Англия не знаят как се готви вкусно и с въображение. Мнението ми се затвърди и по време на целия, малко по-дълъг от уикенд, престой в последното, най-югозападно графство, защото тези там долу, на опашката на острова, си вършат готварската работа перфектно - от предястията до десерта. Семпла и приготвена със свежи продукти, храната може да се мери с тази в средиземноморските страни, естествено без да й липсват онези детайли, които я отличават и характеризират като британска по стил. Като деликатното присъствие на кориандър, например, върху ньоки със сготвени червени чушки, патладжан и пармезан. Или пък малки филета скумрия върху пикантно, обагрено от жълтото на шафран, талятеле с джинджифил /и пак кориандър/, свежи спаначени листа и  2-3 якобс миди, за чийто вкус все още си мечтая. Солидно присъствие на джинджифил и в рибените кюфтета по тайландски, които обичайно се приготвят с бяла риба, чили, лимонова трева и кокосово мляко. И вече смело заявявам, че съм в групата на почитателите на джинджифила. Няма да изпадам в описания и на пилешкото с полента и летни зеленчуци или вариации на тема скумриен ескабеш или рачешко месо... Само ще въздъхна мечтателно 'ако можеха и малко по-насевер така да правят'... Шоколадовата тарта е с добавката кръмбъл и пристига с местната бита сметана /или т. нар. на английски clotted cream, която е защитена от законите на ЕС и може да се произвежда единствено в Корнуол/, от която не само сърцето ами и дъхът може да спре, поради съдържащите се в нея около 60% масленост...
Храната се приготвя бавно. Дори и един обикновен сандвич с пухкав бял хляб и домашно приготвени фиш фингърс или най-семплата и витаминозна зеленолистна салата с кълнове и ядки. Няма нужда да се бърза, все пак сме на почивка. 

а това съм аз - във всяка витрина :-)

...go wild and live the dream...

Почти осем часа с влак и пътуване, изпълнено най-вече в последната си част, наближавайки края на сушата, с красиви морски гледки /жп линията минава съвсем близо до морето, което позволява на пътуващия да откъсне дълго втренчения в лаптопа поглед и просто да съзерцава водна шир или да си намери предизвикателно занимание като правене на снимки от бързодвижещо се превозно средство/ и атмосферата е съвсем различна. Все едно съм в друга страна, мислех си... бели къщи със сини врати, имена на вили, напомнящи далечни и приключенски места, саксии с цветя по тротоари и стълбища, веещи се навсякъде пране и хавлии, безкрайно синя вода и ни един в заплашителни нюанси на сивото облак на хоризонта, и ни една стена, изградена от скучни червени тухли..., а хортензиите... ммм, хортензиите красят всяко едно отворено пространство с пищността и цветовете си.

снимки от влака, на входа на Корнуол

/може да се щракне върху хоризонталните снимки, за да се виждат по-големи/

ах, тези торби от Теско! :-)

отливът оставя много лодки да се препичат на топлия пясък

Сейнт Айвс... съвсем забравих да спомена името на първия морски град, в който избрахме да се подслоним за Корнуолското пътешествие. Пълен повече с безстрашни гларуси, кръжащи и разхождащи се навсякъде, отколкото с туристи. Обичам такива курортни места, които и в пика на сезона позволяват спокойно да се мотаеш и снимаш по непретъпканите от хора улици или да не се налага да чакаш на опашка, за да получиш маса за вечеря в заведение. 

/стръмните улици са предизвикателство за пешеходци,  шофьори и...  мобилни телефони; обхватът често изчезва, спускайки се надолу из стъпаловидно наредения град/ 

Местният Тейт също не гъмжеше от посетители... пространствени зали с високи бели стени и тавани, приютили елегантни произведения на съвременното изкуство в ярки и слънчеви, контрастни цветове /текущата изложба на Алекс Кац, която не беше достъпна за снимане/. Всичко издържано в пълна хармония с духа на очарователния и артистичен крайбрежен град. А малките галерии са сгушени почти на всеки ъгъл, заедно с чайните стаи - места, където наред с обичайната селекция от чай и сладкиши, се сервират и т.нар. cream teas (традиционни за Корнуол и съседния Девън), които не са нито сметанови чайове, нито пък чай с крем с карамелен или лешников аромат /например/, както аз бях започнала да си фантазирам, повлияна най-вече от това, което се предлага в комерсиални вериги кафета. 

/в една от галериите попаднах на скулпторско ателие... разхвърляно и в бяло.../

Поднос с черен чай и мляко, една или две скони, ягодово сладко и местната сметана clotted cream. Не тръгнах към най-близката чайна неподготвена. Прочетох в уикипедия кое как се консумира - сконите се режат на две и в Девън - първо се маже сметаната, а после сладкото, в Корнуол наобратно. 

Моята скона беше снимана и изядена, а аз продължих разходката си по оживена търговска улица, където забелязах няколко рекламни постера с намазани с дебел пласт сладко скони и в центъра на всяка - сметана. Съвсем не съм имала намерение да демонстрирам традиции от Девън, както се вижда на по-горе :-).

Имах късмет да опитам и една наистина смела и модерна интерпретация на поднесения по корнуолска/девънска традиция чай. В малка еспресо чаша - крем брюле, приготвен с онази сметана, желе от малини и розе, маслено-бадемова бисквита, чаят - под формата на парфе от ърл грей. Имах и още по-голям късмет да направя снимки на всичко това, защото ако трябва да бъда честна, не съм почитател на развихрянето с фотоапарат по кафета и ресторанти :-).

Обратно към улицата, където възрастен мъж от Канарските острови се опита да започне разговор докато снимах поредната саксия с цветя от пет различни ъгъла... "Аха, рози, манастири и планини" възкликна като разбра от къде идвам :-)...

А ето го и моят флаг /в Труро, на една редичка с други знамена/:

До самия край на сушата така и не стигнах, но се отдалечих за разходка до съседния залив Карбис Бей. По тесни, сенчести пътеки, минаващи покрай вили с красиви градини и гледка от високо към синия и притихнал под слънцето океан се отзовах в населено място с предимно летни къщи, една църква и... италиански ресторант с гордо развяващи се пред него италиански знамена. Моят приятел (между другото италианец), който винаги подминава подобен тип места с насмешка и хаплив коментар  не само че се съгласи да останем за обяд ами и оцени позитивно качествата на приготвеното по съвсем семпъл начин филе от скумрия с картофи и зелен сос /нито вкусът на пушената, нито този на сготвената прясна скумрия имат нещо общо с това, което в детинството ми обичайно се приготвяше на скарата на терасата в "деликатесен" вариант с доматен сос;отварям скобата понеже често цитирам ястия с тази, както напоследък се убеждавам, вкусна рибка/.

Всичко е семпло и привличащо вниманието ми... обяснимо е и честото присъствие на това прилагателно в текста...

Двата дни и половина на ръба на океана бързо се изнизаха. Събираме пак багажа. 

С голяма радост напускаме почти клаустрофобичната в хотел без звезди стая /стойността на подслона по тези места е почти като вкусна на морската вода, меко казано солена; може би това обяснява липсата на големи потоци от туристи/ и се отправяме към главния град на Корнуол - Труро.

В понеделник сутрин не се забелязваше особено оживление по улиците. А още към 15.30 ч само по пейките на централния площад малко на брой и предимно възрастни хора почиваха на сянка след пазар.

Час и половина и вече бяхме пребродили всички основни улици. Без наличието на фотоапарат, който да изкушава любопитния турист да снима всяка тротоарна плочка и всеки прелитащ наблизо гларус, времето за разходка може чувствително да се намали.

Около хиляда висящи кошници с цветя, забележимо словесно присъствие на лимони, приятни малки заведения /предлагащи и тук изключително вкусна храна/ и витрини в любимия ми крайбрежен винтидж стил. 

магазинът за платове

coastal chic

Да не забравям и катедралата...

...снимана на тръгване от влака...

Не можах да посетя градския музей, за да науча защо наоколо има лимонова улица, лимонов площад и лимонов кей, понеже се отправих на еднодневно пътуване по реката до съседното пристанище Фалмут. Последният, четвърти, слънчев ден премина в обиколка на замък и прилежащите към него музей и чайна стая, в която се случи едната от дегустациите на гореописания крем чай.

бойно учение на пирати

Няма да пиша заключение, защото мисля пак да се разходя по тези земи, ако имам голям късмет, догодина... 

А сега се захващам най-сетне с приготвянето на тия скони, че само това още не се е материализирало от моята кухня ...:-)