Рулца с нутела, сусам, лешници и портокалова кора

Септември, есента мързеливо избутва лятото, с тичащите по тротоара листа, обагрени в бледо жълто. Пухкави пуловери се гиздят из магазинските витрини. Цветарите вече са изнесли новата реколта от бръшлян и пирени...

Вървя, вървя, вървя по дъждовните улици, а мислите ме водят на далече - до обратната страна на Земята, където лятото не си отива. Какво ли ще е там? Какво ли ще сготвя в онова оскъдно обзаведено подобие на кухня с една микровълнова и една термокана, как ще пиша блог без да имам миксер? А формите за кейк и мъфини? Ами шпатулите и бъркалките? Готварските ми книги...Те ще пристигнат чак след три месеца заедно с останалата част от покъщината... мебелите, дрехите, книгите, плочите и любимият грамофон...

Лесно е, мисля си - ще замеся хляб, ще редя баклави, кифли мога да разточа - за тях няма нужда от много. От този тип е и днешната рецепта - рулца, които се приготвят без необходимостта от много кухненски уреди. Е, отскочих все пак до местния Кмарт за точилка, шпатула, мерителни лъжички и везна...

Рецепта за 7-10 рулца
(Йотам Отоленги)

150 гр. брашно с високо протеиново съдържание /за хляб/
3/4 ч.л. мая на прах
1 и 1/2 ч.л. захар
3 суп. л. зехтин
1/4 ч. л. сол
65 мл. хладка вода
40 гр. лешници
20 гр. сусам
150 гр. нутела
1 портокал
пудра захар за поръсване

В купа се поставят брашното, маята, захарта, зехтинът и солта и се разбърква с лъжица. Бавно се добавя водата и всичко се разбърква с шпатула докато се получи тесто.
Ръцете се намасляват с малко зехтин и тестото се меси 3 минути докато стане меко и еластично. Прехвърля се в намаслена купа и се покрива с чиста кърпа. Оставя се да втаса за 40 минути.

През това време лешниците и сусамът се запичат леко на котлон за не повече от 5 минути. Лешниците се нарязват на едро и се смесват със сусама в купа. След това нутелата се затопля леко на котлон само колкото да се отпусне, така че да се размазва лесно. Настъргва се 1 ч.л. от кората на портокала.

Фурната се загрява до 240 С. Тестото се разточва върху набрашнена повърхност под формата на четириъгълник с размер 30х40 см. При мен се получи нещо от сорта на 30х30 см, за това и се получиха само 7 рулца. С помощта на шпатула се размазва нутелата върху тестото като се оставя 2 см борд от горната страна. Поръсва се с портокаловата кора, следвана от лешниците и сусама /настрана се оставя 1 суп. л. от сместа със сусам и лешници/. От към дългата страна тестото се навива на руло и се нарязва на рулца с дължина около 3 см. Рулцата се прехвърлят в тава за печене, покрита с хартия за печене. Пекат се 8 минути. След изваждане се поръсват с пудра захар и си сервират.

Есенна павлова с грозде и основа от аквафаба

Тази павлова е 100% веган благодарение на магическото свойство на нахутената вода или по-изтънчено казано аквафаба, да замества ролята на разбити белтъци. Това е първият ми опит с аквафаба и трябва да кажа, че съм изумена от този научно-кулинарен трик.

Резултатът на пръв поглед е същият като този при разбиването на белтъци само че при печенето голямата целувка не успя да задържи формата си. Вместо това набъбна по обем, което ме накара да съжаля, че не съм използвала по-голяма тава за печене, и после се превърна в нещо наподобяващо огромна, но и много крехка целувчена пита, която след изваждане от фурната не успя да понесе тежестта на топингите и продължи да губи форма.

Крайният резултат на външен вид не изкушава окото и дори си мислех да не правя публикация, но пък цялото начинание го приемам като кулинарен експеримент, проведен от любопитство, за който си заслужава да бъде писано. Вкусът на целувката е много подобен на класическата белтъчна целувка, но с почти незабележими нюанси на нахут.

Вместо разбита сметана съм използвала кокосово кисело мляко, но за тази част от павловата може да се използва и всякакъв друг веган заместител, според въображението - соево кисело мляко или разбита кокосова сметана. Плодовете също са по избор. Гроздето е плод, който рядко се използва при приготвянето на сладкиши и десерти и понеже сега му е сезона, реших да "коронясам" павловата си точно с него.
Този веган прочит на един класически австралийски десерт е и последната рецепта, която публикувам от английски си дом. Следващата ще бъде от слънчева Австралия и една доста оскъдно обзаведена кухня.

Рецепта

за основата

1/2 ч.ч. нахутена вода /това е водата от една консерва нахут/
1/2 ч.ч. захар

за средния слой

около 300 гр. кокосово или соево кисело мляко или разбита кокосова сметана

за горния слой

около 200 гр. плодове по избор

Нахутената вода се изсипва в голяма метална купа и се разбива на висока скорост на миксера за 6 минути. За това време трябва да започнат да се образуват връхчета, които запазват формата си. Прибавя се постепенно захарта и разбиването продължава още 5 минути. Сместа се разстила върху покрита с хартия за печене тава и се пече 1 час и 15 минути на 120 градуса във фурна с вентилатор. Оставя се да изстине преди да се отлепи от хартията и се постави върху чиния за сервиране. Върху основата се разстила киселото мляко и след това се поръсва с плодове по избор.

Парченце от града: Палермо

Разходка из слънчевите улици на сицилианската столица.