Спомени от океана

 Избледнели от слънцето, уловени мигове ...

... от една пясъчна Коледа...

... белязана от дълги разходки из почти безлюдни плажове...

С коледно слънце в очите

 

Гранола с макадамия, кокосово мляко, червени къпини и френско грозде

Не можах да се стърпя да не публикувам още една лятна и съвсем не на коледна тема рецепта. Има невероятно изобилие от плодове през този сезон, включително тези червени къпинки, които не бях виждала преди. 

Типични за сезона дървета франджипани

Рецептата е малко нетипична заради съдържанието на елда и присъщата за Австралия макадамия. Добре е да не се прескача ванилята - или със захар, или като екстракт, понеже придава много приятен сладък аромат. За подсладител се използва кокосов нектар, но не успях да го намеря, така че може да се експериментира със всякакъв друг сироп или мед. 

Рецепта за 3 чаени чаши

(от The Global Vegan )

160 гр. макадамия

100 гр. овесени ядки

3 суп. л. конопени семена

85 гр. елда

щипка сол

2 ч. л. канела

3 суп. л. кокосов нектар, или кленов сироп или друг подсладител по избор

2 суп. л. зехтин

1 ч. л. ванилов екстракт или ванилова захар

25 гр. кокос

растително прясно или кисело мляко, за сервиране

горски плодове по избор, за сервиране

Всички съставки без последните три, се смесват в купа. Гранолата се изсипва в тава покрита с хартия за печене и се пече за 10 - 15 минути на 160 С във фурна с вентилатор. Оставя се да изстине, след което се добавя кокосът. 

Сервира се с мляко и плодове по избор.

Съхранява се в контейнер до 3 седмици.

Меки бисквитки с кардамон

Както споменах в предходната публикация и тази Коледа ще бъде прекарана далече от вкъщи - тази година не чак толкова далече. На един зелен остров, на около 2 часа път с влак. Въпреки че плановете са за мързелуване по плажове, искам да ми е поне малко по - коледно. Затова приготвих тези ароматни бисквити с кардамоново-ядков вкус, които ще добавя към багажа, ако остане нещо до четвъртък. В противен случай ще се наложи да забъркам още една доза. Приготвят се доста бързо. 

Рецепта за 13 - 14 бисквити

(от Vegan Richa) 

1/3 ч. ч. бадемово масло или друг тип ядково масло по избор

1/3 ч. ч. кленов сироп

1/4 ч. ч. зехтин

1 суп. л. ябълково пюре *

3/4 ч. ч. брашно **

1/3 ч. ч. бадемово брашно***

1/4 ч. л. сода бикарбонат

1/4 ч. л. морска сол

1/2 ч. л. бакпулвер

1/2 ч. л. смлян кардамон

За овалване

3 суп. л. кокосова захар

1/4 ч. л. смлян кардамон

* Остатъкът от пюрето може да използва за приготвянето на палачинки. 

** Аз използвах 2 части пълнозърнесто и 1 част бяло брашно. 

***Имах само половината от количество и затова смелих орехи пекан и добавих тях.

В купа се смесват до хомогенност първите четири съставки. 

Сухите съставки се смесват в отделна купа и се добавят към течните съставки. Всичко се размесва с лъжица. Аз добавих накрая допълнително една супена лъжица брашно, понеже тестото беше по - лепкаво. Купата се оставя в хладилник за 20 минути. 

Междувременно се смесват захарта и кардамона за овалване - в плитка чиния или малка купичка. Тава се покрива с хартия за печене.

От охладената смес се оформят топчета. Овалват се в захарта и кардамона, поставят се в тавата на разстояние едно от друго и се притискат с пръсти, за да станат леко плоски. 

Пекат се на 175 С с вентилатор за 10 - 12 минути. Бисквитите се оставят да изстинат за поне 15 минути преди да се махнат от тавата, иначе започват да се ронят и трошат. Могат да се съхраняват в кутия за 2 - 3 дни. 

От една слънчева зима: две слънчеви напитки

Обикновено за празниците прекарваме почти месец в Европа като гости и няма нужда да се занимавам с коледни приготовления. Тази година обаче обстановката е доста по - различна - австралийските "диктатори" току така изходни визи не издават. Затова и тази Коледа се очертава да бъде прекарана недалече от вкъщи, т. е. на плажа. 

Планирала съм едни кардамонови бисквити за проба тия дни, но климатичните условия по тези ширини никак не допринасят за типичното коледно печене на сладкиши. По - скоро съм на вълна студени коктейли и студени смутита. 

Зелено смути

(от Вкусно с Ела всеки ден) 

1 банан, нарязан на парченца, предварително замразени във фризер

200 мл. растително мляко по избор

1 шепа спанак

2 ч. л. конопени семена

1 ч. л. бадемово масло

1 ч. л. мака

1 фурма без костилка

Всички съставки се поставят в блендер и се разбиват. Парченцата банани може да се замразят от предходната вечер, няма нужда да стоят във фризер поне 24 часа. Не бива да се замразява целият плод понеже може да повреди блендера.

Жълто смути

(от The Global Vegan)

2 банана, нарязани на парченца, предварително замразени във фризер

1/2 ч. л. канела

1/2 ч. л. джинджифил

1/2 ч. л. куркума

1 суп. л. конопени семена

1 суп. л. масло от кашу

1 фурма без костилка

250 мл. растително мляко по избор

Всички съставки се поставят в блендер и се разбиват.

Една много зелена и безлюдна столица: Канбера

Ако има класация за най - скучна столица на света, Канбера, мисля, ще заеме челна позиция. 

Огромни паркове и булеварди държат на разстояние една от друга униформено сиви, бетонни правителствени сгради. 

След почти час и половина вървене пеш от хотела до "центъра" се разминахме с не повече от пет човека - тиха следобедна събота, в която почти всички заведения затварят преди 3 часа. Истинско чудо е че успяхме да намерим къде да обядваме. 

"Центърът" се състои от един огромен и почти празен от посетители мол, един! нощен клуб и дозина кафенета и заведения за хранене. Атмосферата по улиците през уикенда е същата като тази през работен ден - празни пространства, през които от време на време прелита по някой тийнейджър на тротинетка. Както каза таксиметровият шофьор по пътя от също така безлюдното летище - тих и спокоен град, който по принцип не привлича туристи. Мнение, което напълно се съчетава с коментара на сестрата на съпругът ми, която живее в покрайнините на Парма, че в тяхното село се срещали повече хора. 

Иначе природата наоколо е красива, не по - различна от тази в континентална Европа, като изключим горите от евкалиптови дървета. 

Има две галерии и един музей, които грабват вниманието и това е. 

Ако не ми беше изтекла личната карта тая година, надали щеше да има нещо, което да ме отведе в този притихнал и същевременно някак очарователен в самотността си град.

И успях да се кача на самолет след почти 11 месечна пауза :-).