четвъртък, януари 06, 2022

При тропика на козирога

 

Поредната годишна публикация от коледно-новогодишното пътешествие. Този път успяхме да отделим цяла седмица и отскочихме до едни далечни и много горещи земи. 

Първа спирка Бъндабърг. Четири часа и половина на север с влак - малко и леко позаспало градче, наричано още градът на рома. 

Основен производител на захар и алкохолни напитки. Планирахме да посетим градската галерия, дом на аборигенско изкуство и местната дистилерия за ром. За жалост и двете места бяха затворени, едното във ваканция, а другото в карантина заради случай на инфектиран посетител. 

















Ботаническа градина

Китайска градина в ботаническата градина



стъклопис с две кукабъри


Японска градина в ботаническата градина


от музея на авиатора Хинклър



Два дни по-късно и още почти четири часа с влак по-насевер и вече сме в тропиците.

Рокхамптън е градът, през който преминава тропикът на козирога, и чието словесно присъствие е почти навсякъде - къмпинг, мотел, пещери, кино фестивал са част от нещата носещи козирошко наименование. 

Малък и още по-тих град, австралийската столица на телешкото месо. 

Това като го научих, така се притесних да не умра от глад там и не без повод. В почти всяко заведение, което посетих имаше безкраен списък от месни опции и само една вегетарианска. Понеже се завърнах жива, няма нужда да хабя време за оплаквания :-). 

Пица с червено цвекло и сладки картофи

Още един тих град, осеян с широки булеварди и ниски сгради, на не повече от два етажа, съчетание на стил от края на 19ти и началото на 20ти век и бетонен брутализъм от 70те години.







Улиците бяха като пустиня, сякаш времето беше спряло и ние - двама туристи, попаднали във времева хралупа, трамбоваме нагоре и надолу из 40 градусовата жега. 




Единствените хора, които успяхме да видим бяха тези по няколкото отворени кафета, два ресторанта и една красива ботаническа градина. Екзотичните папагали, които ги има и тук в Бризбън, си летят навсякъде на свобода и пак така трудно се снимат с телефон. Този път обаче успях да се приближа на почти метър и направих няколко кадъра, докато те се бяха фокусирали настървено върху едни залък хляб. 









Най-значителните събития бяха среща с коала, обиколка на пещери и разходка до брега на океана. 

meerkats

ему


най-сетне успях да снимам кукабъра



Ами това е - провинциално. И с палми.



универмагът :-)

Послепис: понеже май моите родители ще успеят да посетят Австралия чак през 2032 г. за олимпийските игри, започнах да снимам кратки клипчета ос телефона от места из града и крайбрежието. 


При проявен интерес можете да отскочите тук https://www.youtube.com/channel/UC1KqcRmREDVanSrxaE5OsVA/videos. Операторските ми умения са леко умопомрачителни, но се опитвам :-)


Няма коментари:

Публикуване на коментар