четвъртък, август 16, 2012

Удоволствие в чист вид или две рецепти за суровоядни десерти: половинки от нектарини с пълнеж от кокос, ядки и суров мед и бананов сплит с къпинов сладолед и "шоколадов сос"


Не си бях представяла кухнята като място за медитация, особено ако приготвянето на храната е съпътствано от топлината на фурната, котлони на слаб/средно силен/силен огън, покрити от тенждери или тигани с виещи се от тях нагоре към шумния аспиратор пари и почти невротичното ми притичване към цялата тази постановка от посуда с цел предотвратяване загарянето на лука или кипването на бешамела или пък проверяването на кейка с клечка за зъби, преди да бъде поставен върху решетката да изстива... Примерите за сцени от една кухня в състояние на експлоатация са неизчерпаеми... Харесвам цялото суетене около традиционното готвене на храната и нямам намерение да рекламирам, убеждавам или поучавам колко е полезно и здравословно консумирането и на сурова храна, как тя повишава защитните сили на организма, какви витамини съдържа и колко екзистенциално важно е да се храним разнообразно. 


Продуктите в суровия им вид съставят една трета от менюто ми, предимно утринната част и от време на време обедна, най-вече под формата на плодове, пресни сокове, чай и сурови ядки, а следобед пада едно нагъване на шоколад /шегувам се, просто ям каквото си пожелая/, вечерята пък може да приключи с един два пакета чипс... Цялото това бих го описала като волна програма с елементи на задължителност. Просто така се чувствам добре, а и не си падам по екстремното следване на определен тип хранене като суровоядство или вегетарианство или пък месо по три пъти на ден. Та наскоро вниманието ми беше привлечено от една относително нова книга - raw food kitchen, която според семплия и вдъхновяващ предговор съвсем няма за цел да подтикне към суровоядна диета, а просто да помогне за постигането на една по-балансирана такава чрез използването на нови и различни продукти, разнообразното комбиниране на познати вече такива и опитване на малко по-нетипични начини на приготвяне на вкусна храна, защото кухнята е идеално място за творчество и медитация /това последното, при условие, че блендерът не работи на втора степен/. 


В резултат на всичкото това вдъхновение, отскачанията до био магазина зачестиха от веднъж на два-три месеца до веднъж в седмицата, откакто се завърнах от почивката.  И всеки път мъкна по нещо, за чието съществуване дори не съм и подозирала като мака на прах, например. Ежесутрешното пиене на сок от моркови и магданоз вече съм го заменила с всевъзможни екзотични съчетания включващи ананас, папая, чили, кълнове, нар, червено цвекло, райски ябълки и всякакви други неземни комбинации с изненадващо приятен вкус. Яйцата и маслото неусетно изчезнаха от списъка с покупки, а наличностите от захар се изразяват в едни, изостанали от последното правене на бисквити, 150-200 грама мусковадо. Обявих и амбициозното си намерение поне два пъти в месеца да имаме изцяло сурова вечеря и дори вече направих първите проби с меню състоящо се от супа, основно и десерт и ако в 21.30 съм все още будна може и да се наложи приемането на допълнителна порция десерт или основно или супа, няма значение, те всичките са еднакво сурови :-). Горещото лято е чудесен сезон за подобни експерименти - разтоварващ начин за тихо и съпроводено от почти медитативен унес приготвяне на красива и цветна храна, състояща се предимно от свежи плодове, зеленчуци и ядки. 


Изкуших се дори от идеята да започна и един суровояден блог, защото тази книга я прелиствам вече като библия... вечер преди заспиване - не, но през деня все ми е в ръцете. Стана вече ясно, че днес скони със сметана няма да има. Ще има обаче едни изключително лесни за приготвяне и несъдържащи "виновни" калории десерти, с някои не толкова лесни за намиране продукти. Като суровия мед, който го чаках пет дена да пристигне от другия край на земята, а именно Нова Зеландия (и тук просто нямаше начин да не се сетя за бабите, които продават домашен мед на тротоара или край пътя и да не ги свържа някак си с особеностите на глобалния пазар).  Междувременно приготвих десертите с обикновен мед, който придава съвсем малко повече сладост. Разликата във вкуса е по-доловима при къпиновия сладолед, където медът е една от основните съставки и специфичният му аромат (дали ще е от мащерка или акация, например) може да повлияе чувствително върху този на крайния продукт. На мен ми харесва повече с обикновен мед /и ако трябва да бъда още по-точна, при първия опит използвах мед, ароматизиран с лавандула/, а и не държа 100% от съставките да са в суров вид. Друг е въпросът, че суровият мед съдържа повече полезни вещества от топлинно обработения такъв. 


Кокосът също ми създаде леко двоумене... дали да проявя търпение още пет дена и да поръчам едни недехидратирани стърготини, както е по рецептата, или да се опитам да намеря някакъв заместител, от това, което се продава в магазина. Всички кокосови стърготини, дори и тези, които са с етикет био, са дехидратирани и въпреки че не улавям драматичния момент, предполагам че става дума за някакъв тип обработка, който не позволява на крайния продукт да бъде квалифициран като суров. И така в рецептата с нектарините съм използвала един кокосов крем /да не се бърка  с кокосово олио или  кокосово масло/, съдържащ единствено смлян кокос, който в зависимост от това при каква температура се съхранява има различна твърдост и може дори да се настърже. 


След още малко четене в интернет установих, че и той е добит от дехидратиран кокос. И колкото и да държах да бъда точна поне при първото изпълняване на рецептата, така и не се престраших да взема един кокосов орех и да видя от каква полза би бил в съвсем пресен вид... Като цяло има възможност за импровизиране при избора на продукти, стига човек да не държи да изпълнява праволинейно рецептите. А това дали те /продуктите/ да са с етикет био, от градината на село или от големия супермаркет е въпрос на предпочитания. 


Шоколадовия сос от заглавието съм го сложила в кавички, понеже няма нищо шоколадово в него :-). Състои се от разбъркани с лъжица сурово какао, сироп от агаве и кокосово масло... комбинация с интензивен и естествен вкус, която вече обожавам... май повече от разтопения на водна баня шоколад...


Имаше вероятност и къпиновият сладолед да не оцелее до сглобяването на банановия сплит, защото дегустирането му започна с дървената лъжица, направо от машината... 


Сега съм метнала око на едни браунис с тесто, направено почти изцяло от ядки и глазура от кашу... и нито чаена лъжица захар...

Рецепта за нектарините за 4 порции
(рецепта от RawFoodKitchen)


4 добре узрели, но не меки нектарини
75 гр. кашу
75 гр. бадеми
75 гр. недехидратирани или обикновени кокосови стърготини 
2 супени лъжици суров или обикновен мед
ситно настъргана кора и сок на 1 лимон
1/2 малък банан
щипка сол
1/4 ч. л. ванилов екстракт или ванилия на прах


Всички продукти без нектарините се слагат в кухненски робот и се смилат за няколко секунди, без да е нужно сместта да става на гладък крем. Нектарините се режат на две половини. Половината с костилката може да се издълбае с лъжица. Пълнят се със сместта и се оставят в хладилник за половин час. При сервиране могат да се поръсят с допълнително количество кокосови стърготини. 


Ако нектарините са много меки и не могат да се разделят на половини, може да се нарежат на парченца и да се поръсят с пълнежа. 

Рецепта за бананов сплит с къпинов сладолед за 4 порции
(рецепта от RawFoodKitchen)


4 банана
4 суп. л. натрошени орехи

за къпиновия сладолед
170 гр. или 1 ч. чаша добре узрели къпини
120 гр. или 1/2 ч. чаша суров или обикновен мед (или сироп от агаве за веган вариант*) 
150 гр. или 1 ч. чаша кашу
170 мл. или 2/3 ч. чаша студена вода 
1 суп. л. кокосово олио
1/2 ч. л. ванилов екстракт или ванилия на прах

за шоколадовия сос
2 суп. л. сурово, необработено какао на прах
2 суп. л. сироп от агаве
60 мл или 1/4 ч. чаша кокосово олио

*сиропът от агаве променя съвсем леко вкуса на сладоледа, не съдържа никакви хранителни вещества и е също толкова неполезен за имунната система, колкото бялата и кафявата захар; истински полезните подсладители са мед и кленов сироп

използването на машина за сладолед не е задължително

Първо се приготвя сладоледът.
Кашуто се слага в купа и се покрива с топла вода. Оставя се да кисне един час. 
Къпините и 125 мл. вода заедно с 1-2 щипки сол се слагат в шейкър кана и се пасират. След пасиране сместта се прецежда през голяма цедка поставена над купа. С дървена лъжица се притиска, за да се отцеди сокът по-бързо. 


Към получения сос се добавя медът и се разбърква с телена бъркалка. 
След като е минал един час, кашуто се прецежда и се поставя в шейкър кана. Добавят се къпиновия сос, студената вода /добре е да е преседяла в хладилник поне 15-20 минути/, кокосовото олио, ванилията и щипка сол. 


Ако косовото олио е в твърдо състояние, бурканът се поставя в съд с топла вода /може и от чешмата/ за десетина минути или докато премине в течно състояние. Аз разтапям олиото по този начин преди всяко използване.  


Всички съставки се пасират и се прехвърлят в подходящ съд, който след това се покрива с прозрачно фолио. Оставят се в хладилник за поне 3 часа. Получената смес е около 750 мл.


Ако се използва машина за сладолед, сместта се оставя да се размесва за половин час. След това тя вече е толкова гъста и кремкава, че е готова за директна консумация без да се налага да се оставя във фризер. Ако не се използва машина за сладолед, сместта се разпределя във формички за лед и се оставя във фризер да замръзне добре. И както пише в рецептата, сладоледът няма да е толкова кремкав, но ще е все така вкусен. Не съм опитвала по този начин, но съм любопитна да направя сравнение следващия път. След като сместта е добре замразена, може да се консумира директно под формата на кубчета или кубчетата да се пасират в блендер. 
Ако полученият от машина сладолед няма да се консумира веднага, се прехвърля в контейнер, покрит с фолио или друг подходящ съд и се съхранява във фризер. Преди консумиране е добре сладоледът да се извади от фризера двайсетина минути по-рано, за да се отпусне и загребва от него по-лесно.
Шоколадовият сос се приготвя като се размесят с лъжица всички съставки за него. За кокосовото олио важи условието от по-горе - ако е в твърдо състояние, се разтапя като бурканът се постави в съд с топла вода за десетина минути. 
Сглобяване на десерта. За всяка порция е нужен по 1 банан, който се разполовява по дължина. Поставя се в чиния за сервиране. Отгоре се поставя топка сладолед, полива се с шоколадов сос и накрая се поръсва с натрошени орехи.

22 коментара:

  1. Дени, отново толкова красиви снимки, които правят утрото ми по-емоционално :)
    За съжаление у нас такива продукти много трудно се намират и затова се наслаждавам на апетитните ти вкуснотии!
    Поздрави и хубав петък!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Дани!
      Този тип продукти /говоря за кокосовите и суровото какао, за суровия мед е ясно от къде - който има кошери и продава домашен мед/ се намират в био магазините. Ако не физическите, то в онлайн такива. Тези двата съществуват от доста отдавна, още преди да емигрирам - zoya.bg и bioslunceluna.com. Отделен е въпросът, че са популярни сред сравнително малък дял потребители.
      Поздрави

      Изтриване
  2. Дени,страхотни снимки, всички, но любими са ми лавандулуените и къпиновите :)
    Беше ми интересно да прочета, аз съм изпробвала доста неща в сферата на суровоядството, някои от тях дори успях и да покажа.Чела съм някои неща, правила, колкото успях да схвана-храните не трябва да преминават определени градуси, например имаше едни кюфтета, които правих от накиснати ядки и подправки...по рецептата се сушаха в дехидрататор няколко часа.За нашето забързано ежедневие по график няма голяма възможност за такива рецепти, но пък има супер десерти, супи и бисквити, дори...
    Опитай суров кокос-много е вкусен.А в БГ е малко трудно да намериш сурово какао, кокосово олио, а дори да намери човек, аз в Добрич открих например какао и разни други екзотични продукти като кокосова захар, за която не бях чувала...но всички те са много скъпи. Мисля, че това е единствения им недостатък :)Подобно на това да си прави ежедневно човек мляко от бадеми или кашу...Но пък трябва да се опита и както си казала ти, така приготвената храна да влезе в седмичното меню поне.
    Беше ми много приятно тук, днес!
    Хубава събота и неделя !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Бети, много се радвам, че си опитвала подобен тип рецепти. Любопитна съм да видя в блога ти какво от тях си успяла да покажеш. Аз нямам дехидрататор, не мисля и да се сдобивам с такъв. По принцип може да се замени с термометър за фурна, който да е ориентир за това температурата да не превишава 42С. Още не съм попадала на рецепти, които да изискват подобен тип готвене. А и ако трябва да бъда честна, никак не ми се занимава с тях :-).
      Суров кокос ще опитам, щом казваш :-). Суровото какао и кокосовото масло ги има в "Слънце и Луна" - в онлайн магазина. В горния отговор съм посочила сайтовете. Това са различен тип продукти, с различен тип качество, не е изненадващо, че ценообразуването им е от малко по-специален тип :-). Пазаруването им е въпрос на предпочитания и бюджет, както вече съм споменала. Въобще и не планирам редовното им купуване, просто обичам да опитвам нови неща, а и изобилието от суровоядни рецепти е огромно.
      Благодаря ти, че се отби :-)
      Хубав уикенд и от мен!

      Изтриване
  3. Много цветно и красиво е при теб,Дени!И определено интересно като идеи!
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  4. Да си призная честно, суровоядството никак, ама никак не ме блазни (намирам го за твърде крайно, а и вероятно ще умра от глад :)), но не мога да не изразя възхитата си от постоянството на хората, които са избрали този начин на хранене. От тази категория само за десертите компромис мога да направя :) Особено така апетитно представени. Прииска ми се да имам една такава чинийка пред себе си, макар че още няколко дни трябва да се въздържам от сладолед и сие. Къпини много обичам! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Права си, да, въпрос на вкус - или ти харесва, или не ти харесва. Като не те кефи, няма нужда да се насилваш. Важното е да се чувстваш добре в собствената си кожа :-), и с това май взех да се отклонявам от темата...
      Радвам се,че представянето ти харесва! Къпини и аз обичам!:-)

      Изтриване
  5. Дени, и аз съм на сурова вълна в последно време, не на 100% разбира се, но все пак...Има такова изобилие от сурови рецепти в интернет, коя от коя по-интересни, че няма как човек, макар и не суровоядец да не се съблазни да опита.
    Твоите предложения определено спадат към тези, които с удоволствие бих изпробвала и снимките са прекрасни, и начина, по който си ги описала...изобщо много ми е приятно да посещавам твоя блог! И между другото, ако все пак решиш да направиш блог с рецепти от суровоядството да знаеш, че ще съм почитател номер 1! :)Хубави почивни дни!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Биби, не само публикациите, ами и коментарите ни май съвпаднаха по време. Тъкмо се бях прехласнала по шоколадовите тарталети с авокадо при теб :-)
      Изобилието от рецепти и комбинации на продукти е наистина впечатляващо, а и има и толкова много кулинарни книги по темата. Радвам се, че имам блог съмишленик за опити в тази насока и ще се радвам да видя новите ти идеи!
      За суровоядния блог съм си дала гратисен период - ако след една година все още не съм се отказала да опитвам от този тип храна, определено ще си струва да започна подобен проект :-)
      Благодаря ти за коментара! Хубав уикенд и на теб!

      Изтриване
  6. Дени,
    за мен беше голямо удоволствие да си обогатя рецептурника с идеята някой ден задължително да пробвам, но знам че суровоядството не е за мен. Обаче ей тук е момента пак да се възхитя на снимките ти. На тях дори и суровата храна изглежда адски вкусна;)))
    А иначе съм и предубедена към биохраните, просто мисля че малко се злоупотребява на тази тема, макар отвреме-навреме да купувам интересни неща;)
    Хайде стига съм бъбрила, прекрасен уикенд ти желая!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. А тя не само изглежда, ами е доста вкусна :-). Благодаря ти за изразеното мнението! Аз също познавам много хора тук, които са твърдо против био продуктите. Но, както знаеш, всяка идея си има своите противници и поддръжници. Както съм написала и в публикацията - важното е да се намери баланс, никакви крайности. Пазар - голям, разнообразие - много, всеки сам решава къде и какво да пазарува.
      Хубав уикенд и на теб, Марта!

      Изтриване
  7. Много, много интересноооооо!
    Знаех си аз че ще ни покажеш интересни неща.Пак вкусни и по здравословни.
    И аз от известно време се интересувам от суровоядството, но у нас е
    НЕ приложимо, само интереса ми остава.
    Прочетох всичко написано от теб Дени, ти вникваш в детайлите и го поднасяш по невероятен начин.Много неща научавам за първи път от теб.
    Честичко ще надничам тук:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Наистина се радвам, че си намерила за полезна публикацията! Благодаря ти за положителния отзив! И аз се чудех вкъщи как ще се посрещне идеята и очаквах съпротива, но накрая останах изненадана от ентусиазма, с който се прие :-)

      Изтриване
  8. Честно да ти кажа, след като приключа четенето на твоя публикация направо съм като хипнотизирана и минава малко време докато напиша нещо, връщам се пак чета, пиша трия, пак пиша! Страхотно е, винаги е великолепно при теб! Поздрави и страхотен уикенд!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Зарадва ме с този коментар, Павлинка! Благодаря ти и хубав уикенд от мен!

      Изтриване
  9. Всичко е толкова свежо,лавандулово лилаво,ободряващо-страхотно е....
    Приятни почивни дни,Дени!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Живе! Хубави почивни дни и от мен!

      Изтриване
  10. Дени, напълни ми душата с тази публикация! Аз много си падам по суровоядството, просто защото го обичам, без други съображения ... е да смятам и че е по полезно :)
    Що се отнася до био продуктите, не се вманиячавам, но подбирам все пак повечко такива, често има голяма разлика във вкусовите качества, но най много се плаша от т.н. ГМО ... май вече са навсякъде около нас и смятам, че вече дава и своите негативни отражения върху хората!
    Рецептите ти са чудни, а снимките прекрасни!
    Сърдечни поздрави и много усмихната неделя!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много ме зарадва с този коментар! И на мен този тип храна много ми харесва просто, защото е вкусна, а това, че е полезна е допълнително предимство. ГМО е притеснително нещо, от което все още не съм започнала да се плаша, може би, защото не се интересувам живо от темата, но има време и тая параноя да развия :-)
      Благодаря ти и хубава неделя от мен!

      Изтриване
  11. Дени, тук е толкова красиво и цветно! Чудесни идейки за този вид храна, и честно казано ме съблазни:)! Къпиновия сладолед е зашеметяващ! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се, че харесваш цветната храна :-)!
      Благодаря ти и поздрави!

      Изтриване